„Ако накихам кекса, той ще се зарази ли с коронавирус?“, пита една от малките ми помощнички, докато изсипваме в тавата поредната калорийна бомба, която предстои да изядем по време на дългата изолация.
Обяснявам, че не, първо, защото ние не сме болни (и чукам на плота, под него и по главите на децата), и второ – защото ще го изпечем и вирусът така или иначе ще умре от високата температура.
„Тогава“, казва по-голямата и предполагаемо по-умна, „Щом като умира така, не може ли да се измисли голяма печка и да изпечем…“ И търси правилната дума, сещайки се, че сме говорили как вирусът всъщност е малък, а в предполагаемата голяма-печка-избавител-от-епидемия явно ще трябва да нахвърляме хората. Сдържам се да не изпусна нещо за газови камери и Аушвиц и обяснявам, че тази мярка няма да сработи на този етап от цивилизацията.
Това са само част от предложенията, свързани с коронавируса, които трябва да обсъждаме вкъщи. По време на изолацията прекарвам повече време с момичетата (на 4 и на 6), което ми дава възможност за постоянно черпене от тяхната неизчерпаема мъдрост. И за повече смях с техния начин на виждане на нещата.
Така например наскоро констатирах ядосано на глас, че трябва да купим на малката нови маратонки, докато за пореден път тъпча иначе гъвкавото краче в два номера по-малката обувка (обувам я за мини дворчето, което сме благословени да имаме в София). Детето също е съгласно, че трябват нови, но й казвам да посвие малко пръстите, защото магазините не работят, а онлайн не става за деца. „Ами тогава ходете само вие с тате с маски в Онлайн“, препоръчва то, предполагайки, че това е името на някой физически магазин.
Сериозна тревога за момичетата, особено след като слънцето започна да се появява по-настоятелно, е също и ходенето на море, което тази година е под въпрос. Те отлично знаят, че след пролетта идва лятото, и това се споменава изрично всеки път, когато някой някъде каже думата „пролет“. Лятото е най-любимият сезон, естествено заради 10-те дни, в които мама и тате мъкнат лодки, басейни, пояси и безчетен брой надуваеми неща, достатъчни да раздадем на всички от Народната освободителна армия на Китай. Та както за кекса, така и за морето бяха притеснени, дали ако хората накихат водата, ще я заразят с коронавирус и това, не дай си Боже, да отмени лятната почивка.
А като споменахме Китай, децата наскоро разбраха, че в страната вече няма коронавирус и предложиха да отидем там да поживеем щастлив живот, без изолация и ограничения, докато тази гад се разкара от България. Въпросите как точно ще стане това са си чисто организационни и логистични глупости, които могат да занимават само скучни хора като възрастните (тоест нас с баща им).
А по-близките планове за бъдещето им включват надеждата, че „като свърши коронавирусът, ще отидем в магазина с мама и ще си купим чипс“. Ех, колко идилично изглежда в техните очи това, че ние сме привилегировани да ходим до магазина, макар и с маски. А те са като наказани да стоят вкъщи без да могат да изнудят мама освен хляб, да купи книжки, флумастери, ножичка и „само е тая плюшка“.
Но най-мъдрото разсъждение, свързано с коронавируса, което чух от голямата, беше едно нейно предположение. Тя смята, че хората са като малки играчки и някой по-голям си играе с тях. И според нея в настоящата ситуация този голям някой просто е „бутнал пионките“.
С което за пореден път се убедих, че ако има хора, от които трябва да се учим без да поставяме под съмнение дали и защо, то това със са децата с техните чисти възприятия.
Но като стана дума за това как е устроен светът, не мога да не добавя за финал, макар и да не е свързано с коронавируса, как преплетохме научната и религиозната теории за произхода на хората. Разпитва ме голямата за тях и от дума на дума стигна до извода, че ако Адам и Ева са създадени от Бог, то те са брат и сестра. Съответно те или техните деца не могат да имат поколения, тъй като това би било кръвосмешение. Не питайте как точно съм се опитала да обясня смисъла на Библията на детето, че не знам дали норвежците не четат Mamamia… В крайна сметка се наложи на помощ да дойдат маймуните, така де, за да няма кръвосмешение. Благодаря ти, Дарвин!
Още от Доня Елзиния:
На мен пък ми харесва да си седя вкъщи. По няколко причини
Да завиеш спящото дете – най-хубавата част от деня
Еманципирана, ама с парите на мъжа си
Коледа в детската… Помощ, спрете ми Viber-а!
Болно дете на коледното тържество?! Сериозно?
