Пандемията от коронавирус затвори много семейства в къщите им, независимо дали са си го пожелавали или не. Често, когато нещо е забранено, то става още по-сладко, затова и усещането, че не можем да излезем и сме хванати в капан няма как да подмине мнозина. Но ако не можеш да промениш ситуацията, промени отношението си към нея, каза преди много години една моя учителка, цитирайки вероятно някой още по-мъдър от нея.
Тази позиция именно съм избрала и аз.
И ето на какво се наслаждавам:
Онова, което определено не ми липсва, е приготвянето за работа и детска градина.
Ходенето на работа ме държеше в една особена кондиция и ме караше да изглеждам далеч по-добре, отколкото когато съм си вкъщи. Но в края на деня, когато се прибирах от офиса, бързах да сваля неудобните дрехи и да сложа доста по-удобните домашни. Е, сега целодневно мога да съм облечена удобно.
Не се тъпча в метрото и не се стресирам дали ще закъснея.
А воденето на децата на детска градина е толкова стресиращо занимание, че вероятно дори не трябва да описвам защо – сънени и несъдействащи деца и изнервено-истерична майка са ужасна комбинация. А търченето след работа, за да не бъда последната, която ги е взела от детска, също предизвиква голяма доза стрес. Сега безсъвестно си спестявам всичко това.
Не ми трябват салони за красота.
Затворените салони за красота не ми липсват болезнено, защото мъжът и децата са единствените, които виждат моята „душевна красота“ (поради липса на друга). Извън шегата, всяка жена, ако толкова много я е грижа да изглежда добре по време на изолация, може да си набави лакове за нокти и бои за коса от големите хранителни вериги, които все още работят. Онлайн също могат да се купяти редица други женски принадлежности. Така че, нека си признаем – нищо чак толкова страшно не е настъпило без козметичните салони.
Пак мога да „виждам“ любимите си хора.
Изолацията ме завари вкъщи с мъжа ми и децата, но, разбира се, има още много хора, на които държа и приятелите и родителите ми липсват. Но им се радвам толкова много, като ги виждам в размъкнати дрехи и коси във видео разговори, че ги намирам още по-трогателни, отколкото когато ги виждам напудрени и нагласени на живо.
Имам безценната възможност да работя от вкъщи.
Това може би е допълнителен плюс, на който не всички могат да се радват. Да работя от вкъщи по време на изолацията ми спестява толкова дълги часове на мисли и тревога как и кога всичко ще свърши, че само мога да благодаря на съдбата за професията си. Когато от време на време някоя детска главица мине покрай мен, я целувам блажено и се радвам на предимството, което нямам в офиса. И за щастие, съм от хората, които знаят, че утре ще вземат заплата. Наясно съм, че много хора нямат това спокойствие, както и че утре може и аз да съм като тях. Затова ценя изключително много своя шанс.
Все пак от нас искат просто да останем вкъщи.
Макар и да го определяме като почти военно положение, то не е такова. Да, страшно е, да не сме в сферата си на комфорт и не знаем как ще свърши всичко това. Но не ни мобилизират за война, нали? Нито взимат мъжете ни на фронта. Единственото, което се иска от нас, е да стоим вкъщи. Кога последно сме могли да се излежаваме по цял ден (за тези, които не работят и нямат деца) и с това да сме от полза на обществото?!
И най-ценното – със семейството съм.
Да оставям децата да спят до късно, а веднага след като приключа със служебните си задължения, да им приготвя нещо вкусно… Честно казано, не виждам по-добър начин да си изкарам изолацията. Най-важните хора за мен са близо и мога да ги виждам и да се уверявам ежедневно, че са здрави (за което се моля да остане така до края на епидемията). А откакто с мъжа ми сме женени, не сме изкарвали толкова време заедно вкъщи, така че това е още една възможност да се опознаем. Разбира се, ако не харесаме това, което опознаваме, имаме достатъчно време да го обмислим и коригираме, така че всичко е точно, както казва поетът и певец…
Още от Доня Елзиния:
Да завиеш спящото дете – най-хубавата част от деня
Еманципирана, ама с парите на мъжа си
Коледа в детската… Помощ, спрете ми Viber-а!
Болно дете на коледното тържество?! Сериозно?
