Светът може да бъде страшно място. А когато си родител, постоянните притеснения за децата може да те държат нащрек по цели нощи. Но съществуват и особено тревожни майки, които всеки миг се притесняват децата да не се наранят, да не се изгубят или да не попаднат на неподходящи за тяхната възраст места и хора. Мелиса Уилитс е от тях и по повода пише текст за сайта Popsugar, в който обяснява, че „няма да се извинява на своите деца или на обществото като цяло за това, че е най-стриктната майка в града“. Що се отнася до реда, Мелиса Уилитс не разрешава много неща на своите три момичета, които са на 9, 7 и 5 години. Ето нейният разказ:
„Моите деца се оплакват от дългия ми списък с правила, но това не ме притеснява. Знам, че съм прекалено покровителствена, поне дотолкова, доколкото е необходимо да пазя децата си. И съм убедена, че фактът, че съм строга майка, повече облагодетелства децата ми, отколкото ги ограничава.
Ето 4 въпроса, по които съм непреклонна, когато става дума за отглеждането на трите ми деца:
1. Използването на смартфони
Ок, не винаги. Но моята дъщеря на 5 години твърди, че е едно от малкото деца в класа, които нямат собствен телефон. Това е ок. Не ме интересува, че нейните съученици мислят, че не е готино да имаш нещо, което аз самата не съм имала до Университета. Не планирам да чакам чак дотогава, за да й дам телефон, но не виждам причина тя да има такъв точно сега. Ако мога да я предпазя възможно по-дълго от социалните медии, от потенциални заплахи онлайн или от педофили, ще го направя. Единствената причина на нея да й трябва телефон, е да се свърже с мен по спешност. А има и други начини да го направи – например чрез смарт часовник.
2. Никакви срещи за игри в дома на хора, които не познавам
Има майки, които са ок с това аз да взема децата им от училище, за да дойдат да си играят с моите деца, въпреки че никога не сме се срещали лично. Това не може да се случи с моите деца. Не разрешавам на родител да вземе моето дете и няма да го оставя в къщата на когото и да е, освен ако не познавам родителите много, много добре.
Затова, ако преди да вземете детето, ми ви помоля да попълните анкета, в която да посочите дали пушите, дали имате оръжие вкъщи или евентуално планирате да пускате бомба, не се изненадвайте. Шегувам се… Е почти.
Истината е, че предпочитам моите деца да си играят с по-малко други деца, отколкото да ги оставя в непозната къща и да съжалявам по-късно ако се случи нещо, с което не съм съгласна. Преди да ме отпишете като луда, помислете за това, че някога, в началото на моето майчинство, разбрах за нещастен инцидент, при който дъщеря ми е била принудена да си свали панталона в къщата на нов приятел. Нека просто да кажем, че оттогава насам не е извинявам, когато съм прекалено предпазлива.
3. Без преспиване в чужди къщи
Преди да си легна, искам да знам, че децата ми са у дома, в безопасност и здрави. Затова когато момичетата ме попитат могат ли да останат някъде другаде за през нощта, отговорът е „не“, освен ако преспиването не е в къщата на някого, когато познавам наистина добре и на когото се доверявам безусловно. За щастие този въпрос все още не е на дневен ред в такава голяма степен, но когато дойде времето, се надавам, да се чувствам по-комфортно с тази идея. Може би. Но ако не се, тогава няма причина да казвам „да“ на преспиване и после да се тревожа цяла нощ. Ще дойде време и за това, когато момичетата отидат в университета.
4. Не се ляга късно
Моите момичета знаят, че в нашата къща времето за лягане си е време за лягане с много малко изключения. Защо? Защото твърдо вярвам,че децата се нуждаят от сън и няма никакъв смисъл да остават до късно, да се преуморяват, да се чувстват гроги и разнебитени и да вземат лоши решения на следващия ден. В крайна сметка, те се нуждаят от надеждни правила, с които да порастват, а не от безкрайно много свобода, за да си създават собствен график. Единственото време, когато разрешавам да се ляга по-късно, е на празници. Извън това, дори през уикендите, да се ляга в леглото в разумен час е част от живота, когато аз съм майката.
Това не са единствените правила, по които живея като една строга майка, а са само няколко примера.
Моята цялостна философия, когато става дума за родителство, е че правилата дават възможност на децата да се чувстват добре, защото те знаят какво точно да очакват от своите родители. Правилата също така осигуряватна нас, родителите, малкоспокойствиев една плащеща и понякога неконтролируема среда. И, независимо дали ви се вярва или не, в тази структура, която съм създала за моето семейство, се забавляваме много и постоянно се смеем. Ние сме една обичаща се, единна общност, която има запълнен график от активности и социални ангажименти. Поощрявам момичетата ми да опитват нови неща, да бъдат добри приятели и хора като цяло. Но не и в къщите на непознати и не след 8:30 часа.
