Когато децата плачат, родителите се плашат, дразнят и дори побъркват. Напразно: реването е част от уменията на малките за комуникация (дори и малкото да е вече на 8 или 9 години). Ето обобщение на видовете плач, на причините за съответния рев и дори бърз съвет за реакция:
Рев за внимание
Това е леко неестествен плач, който има особена интонация. Ще го познаете по това, че е неравен и неубедителен. На детето му се реве, но малко, и бързо би спряло, ако му кажете дори само името. А ако го попитате иска ли да правите нещо заедно, настроението му веднага ще изпадне в другата крайност.
Рев тип „Спи ми се, но не го осъзнавам“
Детето е изморено и може да заспи във всеки един момент. Трябва му само да спре за малко и ще падне на място. Но вместо да се приготви за лягане, то реве и няма никаква представа защо. Ако и родителят също няма никаква представа защо детето плаче, става лошо, защото ревът може да ескалира, нервите да не издържат и да се получи смесица от скандали и плач и всички да се побъркат. В такъв момент обикновено помага детето да бъде гушнато (макар и понякога да е нужно да е малко насила), да се отпусне и просто да заспи.
Примирен рев
Детето реве, но вече знае, че това, което е искало, няма да стане. Дали е играчка, дали е вафла преди вечерята, дали е братче сега веднага, детето вече е усетило твърдия отказ на родителя или на обстоятелствата и не се бори, само тихо страда.
Рев от зъбче
Особен вид плач у бебето. Това може да е внезапен изблик, без градация, който започва директно с максималната сила, която бебето притежава за рев. Възможно е да избухне по време на сън, на хранене и изобщо когато зъбчето реши да заболи.
Рев без сълзи
Ревът без сълзи е фалшив рев. Той започва насила, съответно няма и как да има сълзи. Плачът се надгражда, с надежда сълзите да се появят после и родителят да бъде изманипулиран, да се съжали и да се съгласи на каквото детето иска. Това не значи, че детето не се чувства зле. Но това зле някак си все още не е достатъчно лошо, че да предизвика истински сълзи.
Рев тип „пребих се“
Често чуван рев, който всеки родител може да познае бързо у детето си. Няма човешко същество, което никога в бебешка или детска възраст да не се е пребивало. Така че родителят разпознава идеално този звук, дори детето да не е в обсега на зрението. Опитайте вместо да го упреквате, че не ви е слушало или да го укорявате, че няма защо да плаче, просто да му кажете нещо от сорта на: „Ох, сигурно много те боли…“. И детето ще се успокои по-бързо, защото сте признали чувствате му, а дори може и да спре рязко да реве с коментар: „Не, никак не ме боли!“.
Ревът, когато наистина е станало нещо лошо
Този вид плач ще го познаете веднага. Той е по-силен и пронизителен от рева „пребих се“ и вътре у вас нещо се преобръща от уплаха. Тичате с всичка сила към сигнала и се надявате хем да не е прекалено късно, хем да не е прекалено лошо. Дано никога не го чуете!
Рев на шега
Това е доста дразнещ за родителя рев. Чува се, когато детето си играе (обикновено не с вас) и част от играта е да пореве (дали „от името“ на определената играчка или по някаква друга игрова схема). Понякога този рев може да бъде доста убедителен и да ви стресне наистина. Но не се месете и не го приемайте лично, защото детето може да се впечатли и да започне и да го прави по-често, именно защото го приемате лично.
Пропускаме ли някой вид рев? Допълнете ни, моля!
