„Какво стана сега последно – те двамата заедно ли са или не?“, любопитствам по време на среща с приятели. Опитвам се да вляза в час с последните клюки около приятелска двойка. Всъщност отношенията между X и Y напоследък се обсъждат твърде често в приятелския кръг, защото всеки от компанията е в час с различни аспекти от проблемната им връзка. Но никой не може да разбере защо те постоянно се разделят и събират, като при всяка раздяла истерично занимават света със себе си. Отстрани това поведение е едновременно озадачаващо и изморително. Дори донякъде шизофренично.
Защо го правят? Нали се разделиха, нали разбраха, че имат различни характери, цели, мечти? Защо, по дяволите, пак са заедно, все едно никога нищо не е било?
„Според мен те двамата никога няма да се разделят. Ще ни занимават със себе си до края на живота си“, въздъхва някой от компанията.
„Мисля, че раздялата ги възбужда. Сигурно сексът е страхотен след това“, смее се друг.
„Аз мисля, че изобщо не си подхождат и това, че пак са заедно, си е от чиста глупост. За пореден път“, добавя трети.
„На мен пък ми се струва, че двамата са родени един за друг“ – парира друг с точно противоположния коменар.
Ясно е, че всеки тълкува разнопосочните действия по различен начин, именно защото никой отстрани не разбира защо, по дяволите, тази двойка действа толкова нелогично.
Клюкарстването по техен адрес може и да е забавно, но изобщо не хвърля яснота върху този вид отношения. И двамата страдат – това е ясно, именно затова постоянно ни занимават със своите раздели и събирания. Но не могат ли просто да приключат с тази агония, да се разделят и да оставят света да си почине от личните им драми?
Причината за подобно поведение вече е разгадана.
Според серия изследвания, публикувани в Social Psychological and Personality Scienceи цитирани от Women’s Health Magazine, това поведение изобщо не е рядко срещано: поне половината двойки изпитват смесени и противоположни чувства един към друг преди, след и около раздяла. Това е причината и за постоянната промяна на мнението и емоционалното люшкане напред-назад. А в основата е истината, че раздялата е сред най-трудните лични предизвикателства в живота на човека.
За да стигнат до извода за противоположните чувства, възникващи у партньорите, когато предприемат раздяла, учените от Университета в Юта и Университета в Торонто са разпитали голям брой обвързани двойки относно причините те да искат да останат във връзката си или да се разделят. Голям брой хора заявяват, че предпочитат да останат с партньора заради всичко, което са инвестирали в отношенията си, заради семейните задължения или от надежада, че той ще се промени или връзката ще се промени. 66% от хората (това е най-честият отговор) също така са казали, че искат да останат във връзката, защото се чувстват много близки с партньора.
Онези, които са казали, че твърдо приключват връзката, обикновено се обосновават с непрестанни кавги или с измамено доверие. Като цяло 47% от отговорилите твърдят, че невярността и измамата са причината да помислят за раздяла.
Но най-интересното в резултатите от проучването е, че сред онези, които обмислят раздяла или развод, 49% са обявили, че изпитват смесени чувства към партньора, което предизвиква конфликт у тях дали да се разделят или да се съберат отново. Амбивалентното състояние на несигурност е било особено силно сред онези, които са обяснили, че връзката им включва съзависимост – психологическо състояние, при което двамата партньори се чувстват емоционално „залепени“ един за друг.
От изследването става ясно, че да изпитваш смесени чувства около раздялата е много разпространено.
Дори да има неща, които не работят във връзката, неща които са притеснителни или тревожни, има също и много позитивни неща, които хората обичат в човека и ще им липсват. Затова винаги е много трудно да си сигурен, че скъсването е правилната стъпка.
С решението за раздяла проблемите излизат на преден план. Веднъж започнали да се разделят, хората изведнъж попадат в зоната на съмнението, което пък ги кара да се върнат назад и отново да опитат да се съберат.
Често раздялата е много по-трудна за онзи, който е решил да я инициира, отколкото за другия.
Именно смесените чувства пък обясняват защо толкова често двойките се разделят и после пак се събират – и пак, и пак. Понякога до безкрайност.
И макар че смесените емоции са най-естественото нещо при приключването на връзка, психолозите съветват да се съсредоточите по-скоро върху това как ще се подобри живота ви, когато всичко най-после завърши. Задайте си въпроса кое е онова, което най-много се боите, че ще загубите, губейки партньора си? След това помислете как да замените това чувство за загуба: какви занимания и нов опит да придобиете, какви нови места да посетите, какви нови хора да срещнете…
Ако не сте сигурни дали да приключите, има някои категорични знаци, че връзката ви е окончателно прецакана: например ако постоянно се карате. Или ако подсъзнателно ви се иска да избягвате партньора, заради страх или заради прекомерна емоционалност.
Във всички случаи е много по-добре да сложите точката веднъж завинаги, вместо да си причинявате постоянни събирания и раздели. С тях не само че изнервяте всичките си близки и приятели, но и си причинявате взаимно излишна агония, без да си позволите да мръднете нито крачка напред.
