PISA 2018: Българското образование копае дъното

| от MamaMia |


Българските 15 и 16-годишни ученици продължават да се представят по-зле по четене, математика и природни науки от голяма част от връстниците си по света.

Нивото на образование на българчетата по тези предмети е под средното за учениците от 79 държави от целия свят.

Тези изводи са от българските резултати от тестовете на PISA 2018 – програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците.

През 2018-а международното изследване се проведе за шести път в България след 2000, 2006, 2009, 2012 и 2015 година. Повече за самото изследване може бъде прочетено на сайта на PISA, a резултатите за 2018 прочетете ТУК.

В тестовете, проведени в голям брой училища по света, са участвали повече от половин милион деца, като в България участниците са 5 294 от 199 училища. За измерване на грамотността, деветокласниците у нас решаваха задачи в тестове по четене, математика, природни науки и финансова грамотност.

По четене българските деветокласници се представят на все така ниско ниво. При измерване на математическите знания се отбелязва влошаване на резултатите, спрямо предходни години, а при природните науки спадът в знанията е най-голям сред всички държави, участващи в изследването PISA 2018.

53% от българските ученици се представят малко над най-ниското ниво на четене, което е под средното за ОИСР (77%). Тези ученици могат да посочат като минимиум основната идея в текст с умерена дължина, да намерият информация, която се основава на зададени критерии, и да определят целта и формата на текстовете, когато това е изрично посочено.

56% от 15-годишните българчета имат само базови познания по математика. Представянето е доста по-ниско от средното за ОИСР, което е 76%. Учениците могат да се справят минимално с различни задачи без преки инструкции. Те могат да сравнят разстоянието между два алтернативни маршрута или да пресметнат цени от една валута в друга. За сравнение 98% от китайските деца напълно покриват тези минимални нива на владеене на математика. В Замбия обаче основните знания по математика се покриват от едва 2% от децата.

4% от българските деца имат високо ниво по математика. Тези ученици могат да моделират математически сложни ситуации и да избират, сравняват и оценяват стратегии за решаване на задачи. Средно за ОИСР учениците, които умеят това, са 11%. С най-висок процент знания по математика са азиатските държави: Китай (44%), Сингапур – 37%, Хонконг (Китай) – 29%, Макао (Китай) – 28%, Тайван – 23% и Корея – 21%.

Най-ниски са резултатитена българските деца по природни науки. Едва 2% могат самостоятелно да прилагат познания в науките при различни ситуации, а 53% имат ниско ниво на познания. Средното ниво в страните от ОИСР е 78%. По средния резултат в природните науки България е в една група с Бруней, Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.

PISA 2018 отбелязва спад в представянето на 15-годишните и в трите области. Но докато средното познание по четене остава стабилно ниско за всичките години на изследване на PISA (2001-2018), то при математиката и особено в природните науки, се отчита голям спад спрямо нивата от 2012 и 2015.

Тестовете на PISA отчитат и разликите в социално-икономически възможности на учениците. Децата от българските по-заможни семейства се справят по-добре по четене от учениците в неравностойно положение. Най-високите резултати в четенето са на около 6% от учениците с по-висок социално-икономически статус. 0% от студентите в неравностойно положение имат високи резултати по четене. Средно за ОИСР 17% от заможните и 3% от учениците в неравностойно положение получават най-високи резултати в четенето.

PISA измерва и обстановката в училище.

В България цели 34% от учениците се оплакват от тормоз поне няколко пъти месечно, докато средното за страните от ОИСР е 23%.

Едва 73% от 15-годишните (спрямо 88% от страните от ОИСР) приемат, че е нормално да се помага на ученици, които не могат да се защитят.

Допълнителен анализ на данните на PISA 2018 за българското образование може да прочетете на страницата на Института за изследвания в образованието.

 


Повече информация Виж всички