Може ли детето ни да порасне самостоятелен човек, ако правим всичко вместо него?
В едни определени години (обикновено между 2-3 и 6-7) детето се учи да се справя самичко с различни задачи, но ние, родителите, все още избираме да извършваме почти всичко вместо него.
Какво може да опитаме да променим – заради себе си (ако сме твърде изтощени), но и най-вече заради детето (което има желание и необходимост да може самò), без тази промяна да е прекалено сложна за всички?
Най-малките деца имат нужда от много грижи, дори за да оцелеят, нали? Ако не им давате в устата мляко/кърма, докато са новородени, те няма как да пропълзят до хладилника и да си намажат филия с лютеница например, да натрошат сирене отгоре и да се нахранят. Имат нужда от нас, о, да. Ние сме тук, за да им помагаме, да ги въвеждаме постепенно в света.
Но не и за да правим всичко, вместо тях самите: да ги обуваме, да им мием зъбите, да ги загащваме, да им обираме последните лъжици супа от паничката, да им забърсваме устата, да им махаме сополчетата, да им слагаме шапката и всичко от този сорт.
Отнема време, децата ни навлизат постепенно в света, учат се малко по малко и накрая оцеляват успешно в живота си и без нас. Но през това време те пак имат нужда от възрастните, заради окуражаването и доверието, което можем да им дадем, не толкова заради правенето на всичко вместо тях.
Не е лесно, но е добре да се опитваме да усетим кога е подходящият момент за всяко нещо – да не ги пришпорваме, но и да не ги забавяме. Защото когато станат на 3-4 години, не са новородените безпомощни бебенца. Когато пък са на 5-6 – могат все повече.
Както каза синът ми на четвъртия си рожден ден – „Аз да не съм вече бебе на 3“.
Обаче защо ние правим почти всичко вместо децата?
Защото те не могат? Или защото на нас ни е трудно да им се доверим и да сме търпеливи, докато се научат? Защото ни е страх да не се наранят? Или защото искаме да изконтролираме по-добре момента? И най-вече защото ни е по-лесно? Ще го извършим по-бързо от децата ни, също така – и по-добре, по-сигурно, няма да е нужно да проявяваме търпение и да стискаме зъби, докато ги гледаме как се мъчат?
Но дали наистина ни е по-лесно? Кой би искал детето да му се сърди, че закъснява за дискотека, понеже още не сте му вързали връзките на обувките!
Защото всъщност именно това постигаме: Детето ни да расте неуверено и несамостоятелно.
Може би си мислим, че изчакваме да пораснат още мъничко, когато ще имат повече умения, тогава ще усвоят съответната задача по-бързо и ще я изпълняват по-правилно? Дали? А откъде ще дойдат тези умения?
Да, децата ни ще бъдат малко по-силни физически, ще са по-високи и с по-дълги ръце, може би по-координирани. Но винаги ще започват отначало и ще се превръщат в едни по-неуверени хора. По-късно в училище ще им е по-трудно – дотогава мама, тати, баба, кака ще са правили всичко вместо тях и с това са им показвали недоверие.
А окуражаването и доверието са истинската „храна“ на едно дете. Да, любовта на родителите, приемането. Но каква любов и приемане са истински без окуражаване и доверие?
Какво мъничко може да опитаме за по-голям ефект?
Според мен, малко, но достатъчно би било, ако просто сменим коментара си, репликата към детето, когато забележим проблем или необходимост. И, да, да, естествено, да не правим ние това, което бихме очаквали от малкия човек. Вместо да решим ние проблема им, можем просто да го посочим. Обещавам ви, че децата сами ще се сетят какво трябва да извършат в съответната ситуация, без да е нужно да им го казвате толкова смляно.
Няколко примери за финал:
Можем да кажем: „Имаш кетчуп по нослето“, вместо „Избърши си омазания нос!“, вместо неразбираемото „Офф, гледай на какво приличаш!“ или неодобрителното „Гледай как си се оцапал(а), пууу, всеки път се омазваш, ела тука да те изчистя!“
Нека да кажем: „Кърпата падна“ вместо „Вдигни кърпата!“, още по-малко пък да пуфтим, докато се навеждаме за кърпата, за да я окачим на мястото й.
Да кажем: „Ръцете ти са много мръсни“ вместо: „Иди да си измиеш ръцете!“ и още по-добре вместо: „Ела да ти измия ръцете!“
„Развързали са ти се връзките на обувката“ вместо: „Вържи си връзките!“ и вместо: „Ела да ти оправя обувката!“
„Разгащил(а) си се“, вместо „Загащи се!“ и вместо: „Ела, да те загащя!“.
