Предлагаме ви четвърта част отпоредицата истории на майки, свързани с бременността и раждането. Забавлявайте се и се чувствайте свободни да споделите своя опит в коментарите.
1. Най-накрая след дълги мъки се роди! Аз врещя, той врещи. Лекарите веднага го слагат на корема ми и първата ми мисъл е „прилича на извънземна хлебарка“.
2. Второто ми дете се роди много бързо. Толкова бързо, че сестрата подпираше главичката, докато екипа се събираше.
3. Отивам да видя най-добрата ми приятелка, която е родила предната нощ. Раждането е било трудно и дълго. Влизам в стаята и още преди да съм казала „Здравей“, мъжътѝ се прозя и изстена: „Божееее, колко съм изморен и как ме боли кръстът. Цяла сутрин чистих вкъщи.“
4. Толкова добре се чувствах по време на секцио със спинална упойка, че като свършиха им казах съвсем сериозно: “Сега ставам и отивам на леглото си, нали?“ Смяха се, не знам защо. Опитах все пак! И разбрах кое му е забавното.
5. Като родих и ме шиеха (нормално раждане), попитах доктора:
-Добре ли стана?
– Като нова е, ако искаш да ти я снимам?
– Не, не, мерси!
– Добре, тогава ще си направя селфи.
И си извади телефона от джоба (не си направи селфи, де)
6. В родилна бяха двама лекари. По време на шиенето моята лекарка казва: „Сега ще те направя девствена пак!“, а другият лекар бързо отговаря: „Ааа, недей! Като ти дойде с второто бебе какво ще я правиш!?“
7. Когато раждах първия си син, той тъкмо си подава главата и докторът казва:
-Не прилича на теб, с тъмна коса е.
А аз:
– Ау, докторе, връщай го, и на мъжа ми не прилича.
8. Моят мъж използва изключително тежък парфюм през зимата и пръска от него ненужно голямо количество. След секциото са се наредили в коридора мъжът ми, майка ми, сестра ми и мъжът ѝ, много притеснени. Секциото вече е минало, аз с пълна упойка и ме извеждат от операционната. Мъжът ми поискал да ме помилва, да ме целуне, а аз съм размахала пръст във въздуха и съм казала:“ Така, сега… Искам да кажа нещо.. Стига си се пръскал толкова с този парфюм!“
9. Вечерта, точно преди да родя казвам на мъжа ми, че май тапата ми е паднала и ще раждам скоро, а той лежи свит и охка – боли го коремът. Обиколих съседите да търся хапче за корем и да го успокоя.
10. Влизам аз със сетни сили в операционната, едвам се настанявам на масата с огромния си корем, бият ми упойката и бързичко трябваше да заема хоризонтално положение. Докторът:
-Защо трепериш, страх ли те е?
-Ами май малко се притесних!
-Спокойно, двама сме, и мен ме е страх! Това ще ми е второто секцио, което ще правя! Уж досега гледах клипчета в YouTube ще видим какво ще стане!
Всички избухнахме в смях. Добре, че си го познавам иначе щях да се шашна.
11. Седмица преди термина решихме да отидем при свекърва ми, която живее в близко градче. Мъжа ми пи ракия и ми каза: “Моля те, само днес недей да раждаш, че съм пиян”. Към 1 през нощта се събуждам – гащите ми мокри. Казвам му, че съм се напишкала, а той ми каза да бръкна в шкафа и да взема негови. Сложих аз неговите и легнах. След 5 минути и те мокри. Събуждам свекърва ми и ѝ казвам, че или за втори път съм се напишкала или са водите. Тя ми даде други гащи, събудихме таткото и тръгнахме към болницата. Бях притеснена, че там ще ми се скарат, че е просто напикаване и не раждам. Ами не – “Абе момиче, ти раждаш, бе!”. След 2 часа най-накрая започнаха контракциите. Тъй като нямах много разкритие лекарката ми каза да се разхождам в коридора, където имаше увиснала новогодишна украса. Реших да я оправя. През това време друго момиче роди и чух плача на бебето ѝ. Така че развълнувана, разплакана от щастие, с контракции и болки, оправях увисналата украса в родилното с едната ръка, а с другата придържах лигнина.
12. Много се паникьосахме и двамата, докато се приготвях за болницата. Забравихме багажа на бебето, после се сетих и питах мъжа ми, но той каза няма да родя сега, не ни трябва още. Имаше супер силен вятър навън и при излизане от гаража, вратата удари страничното огледало и го счупи. Реакцията на мъжа ми беше „А, нищо“ и продължи да бърза супер истерично, при положение че болницата ни е на 5 мин., а аз дори нямах болки още. Като пристигнахме и ме прегледаха обаче, веднага изгониха мъжа ми да взема багажа за бебето.
13. Раждането беше страхотно преживяване. Даже, докато чаках, въпреки силните контракции, подремнах. Разбуди ме докторката и вика „Ти спиш?!“. Ами как няма да спя, у дома имам 2 деца, мъж и котка, направо си почивам. След това упойка, пукане на мехур, напъни, бебешки рев, любов.
14. Две седмици преди термин по няколко пъти на ден си мисля, че ще раждам и на всяка контракция засилвам таткото да ходим към болницата. 5 минути по-късно казвам, че няма да раждам. Ден след термина ми падна тапата, но легнах и заспах. Около 4 през нощта се събудих от силна контракция, станах, изкъпах се и събудих таткото. Викам му, че ще раждам, а той ме пита този път сигурно ли е, защото е нощно време и трябва да спи. Отидохме, върнахме се, после пак отидохме. Алелуя, приеха ме и след дълго време ме вкараха в предродилната зала. Там някои моменти ми се губят, контракциите бяха много силни и почти без интервал. Анестезиологът ми вика :“Момиче, раждай по-бързо, че майка ти вече трето роди навън“.
15. През целия ден, докато бях в болницата, сестра ми ми звъня няколко пъти и ме пита какво правя. Аз я лъжех, че ѝ пиша есето (трябваше ѝ за един изпит).
16. Второ раждане. Дойде денят. Казах на мъжа ми, че днес ще родя, а той каза, че не изглеждам като раждаща. Отидохме на пазар, после се прибрахме и започнах да готвя. Имах си контракции, но нищо сериозно. Аз си готвех. По едно време реших да седна. Поседях си и отидох да си видя зелето. На една от контракциите мъжът ми влезе и ме видя. Думите му бяха: „Този поглед ми е познат! Днес ще имаме бебе!“ Към 13:30 зелето ми беше готово, а контракциите малко по-силни. В 14 ч. казах на Иво да ме кара. Той ме попита: „Ако родиш в колата, какво да направя? Само да прегриза пъпната връв, нали?“. Погледът ми го накара да млъкне. Докторът ме погледна и каза, че изобщо не приличам на раждаща, но минута по-късно цялото отделение беше мобилизирано. АГ ме позаши и каза, че отива да си доготви манджата, че я е изключила.
