Часове по осъзнатост (mindfulness) са предвидени в учебната програма на децата в близо 370 английски училища от тази година. Въвеждането на новия предмет е част от проучване за подобряване на психичното здраве на младите хора. Уроците ще бъдат водени от експерти по психично здраве, които ще представят на учениците техники за релаксация, дихателни упражнения и други методи за подобряване на психичното състояние.
Програмата ще продължи до 2021 г. и целта й е да проучи кои подходи работят най-добре при младите хора. Инициативата за часове по осъзнатост в училище идва след национално проучване, според което едно от осем деца в Англия на възраст между 5 и 19 години страда от поне едно психично разстройство. Най-често срещани са състояния като тревожност и депресия.
Въвеждането на подобни часове в българските училища все още изглежда нереалистично, но изграждането на навици за осъзнатост в ежедневието вече има доказани ползи в полето на психологията и медицината.
Какво е осъзнатост?
Има различни дефиниции за “осъзнатост“ (mindfulness), но ключовите аспекти са: фокусирано внимание върху това, което се случва тук и сега, възприемане на опита без оценки и осъждане, с отворен ум и любопитство. Тази практика има корени хилядолетия назад в будизма и медитацията. В медицината и психологията на Западния свят навлиза благодарение на работата на Джон Кабат-Зин, Хърбърт Бенсън, Ричард Дейвидсън.
Някои учени разглеждат осъзнатостта като психическо състояние, докато други я разглеждат като набор от умения и техники, които се развиват с практика. През изминалите десетилетия са разработени различни терапевтични подходи, в основата на които стои тя.
Изследванията показват, че въвеждането на осъзнатостта като ежедневна практика има положителен ефект върху различни състояния – от редуциране на стреса до справяне с хронична болка, безсъние, тревожност и депресия, хранителни разстройства, сърдечно-съдови заболявания, рак и други хронични заболявания. Голямото предимство на тази техника е, че може да бъде усвоена от всеки, който е достатъчно дисциплиниран, за да я практикува редовно.
Техники за дишане и сканиране на тялото
Има различни упражнения за осъзнатост, но обикновено се започва със съзнателно дишане и сканиране на тялото. Целта на съзнателното дишане е то да се осъзнае като процес, не да се промени „както трябва“. Насочвайки вниманието към дишането си, човек се откъсва от мислите, които го тревожат и постепенно, без усилия дишането се успокоява и става ритмично. Фокусът върху дишането е всъщност фокус върху настоящето, върху това което се случва в момента. За да се разгърне пълният потенциал на техниката, е важно ежедневно осъзнато дишане, дори само за няколко минути. Редовната практика води до все по-лесно връщане към състояние на осъзнатост и по-продължително задържане на състоянието без усилие.
Когато бъде овладяно осъзнатото дишане, вниманието може да насочи и към сканиране на тялото. Развива се умение за разпознаване на сигналите на тялото и моделите, по които то реагира на различни стимули. Всяка емоция и мисъл имат биохимично отражение и влияят на физиологията. Когато човек се научи да вижда и чува тялото, всъщност се учи да познава мислите и емоциите си. Сканирането на тялото може да има много различни ползи – от това да променим храненето си, защото количеството или вида храна не ни карат да се чувстваме добре, до това да променим отношението си към себе си или околните, за да се чувстваме по-добре.
Положителни промени
Повишаването на осъзнатостта се свързва с различни положителни промени в личността. Част от тях са:
Редовното практикуване на техники за осъзнатост в училище би помогнало на децата да постигнат положителни резултати в тези направления. Най-ценно обаче е създаването на навик, който ще им помага да се грижат за себе си и след приключване на училище. И докато чакаме българското образование да направи крачка към подобряване на психичното здраве на децата, можем да подберем различни упражнения за осъзнатост, които да включим в ежедневието си с децата. Нищо не постига по-добри резултати от личния пример.
