Бащите са безсърдечни или глупави, майките – злобни или слабохарактерни
Гледате ли онези, смешните сериали, в които родители и деца сътворяват хиляди трагикомични каши? Няма как да не харесвате поне един такъв. Говоря за „Модерно семейство“, „Малкълм“, „Семейство Симпсън“ и дори култовото „Семейство Флинстоун“. Имам предвид също родителски образи като Фред и Уилма, Питър и Лоис, Хоумър и Мардж. Обърнете внимание на тези двойки и ще откриете тревожен тренд. Бащите попадат в две еднакво кофти категории – те са или ужасно тъпи, или емоционално ощетени сърдитковци. Майките пък са арогантни злобарки или пък безполезни мрънкала.
Някои изследователи на темата са определено притеснени, че формулата за изграждане на родителски образи в сериалите, е сбъркана. Ситкомът трябва да е забавен и приятен, а не да вреди на реално съществуващите семейства, показвайки им модели, на които биха могли да подражават.
Бащите са зле представени
Бащите в сериалите са често некомпетентни загубеняци, които никога не са сменяли памперс, а работата им е повече от посредствена. В статия на Атлантик писателят Хана Росин коментира проблема: „Ако в сериала вкъщи има баща, той е идиот. Това сигурно се е отразило и върху собствения ни дискомфорт бащите всъщност да са компетентни. До съвсем скоро, мъж, който иска да стои вкъщи или да е въодушевен от бащинството, не можеше да види образа си, рефлектирал в телевизора, тоест, този образ не съществува“.
Атлантик не е единствената медия, която е притеснена от това как телевизията представя бащата. Подобни коментари имат Washington Post и изследовател от Umass Amherst. Всички споделят теорията, че компетентността на ТВ бащата е функция на времето и класовото разделение. Тоест, колкото по-назад във времето се върнем, толкова по-умен става бащата, дори да не е емоционално присъстващ. По същия начин, колкото по-богато е едно семейство, толкова по-малко вероятно е таткото да е извор или обект на шеги и хумор.
Когато жените се появяват на професионалната сцена през 60-те години, мъжете започват да прекарват повече време с децата си. Докато стигнем до днешния век, бащата вече не е задължителният източник на приходи в семейството. За да покажат тази нова реалност, ситкомите започнаха да превръщат мъжагата, който чете вестник, в Хоумър Симпсън или Фил Дънфи. Така развитието на финансовото положение в реалния семеен живот довежда до еволюцията на ситком бащите. Което неминуемо води до еволюция и на майките.
ТВ майките страдат от успеха си в реалния живот
Логично е, че след като жените са развили кариера и са разбили социалните норми, телевизията също ще отрази техния подем. Това всъщност не се случва. Така както бащите са подигравани за това, че имат нова роля в семейството, така и майките са представени в лоша светлина.
Новата школа
Лоис Уилкерсън от „Малкълм“ и Клеър Дънфи от „Модерно семейство“ са жени, които на пръв поглед могат и знаят всичко. Все пак, те са по-умни от мъжете си, които плямпат глупости и се държат като примати. Този тромав баланс в интелигентността прави Лоис и Клеър „лошите ченгета“. За сметка на това Фил и Хал са добри, любящи бащи, дори да нямат много таланти. Така се стига до ситации от сорта на „Не казвай на майка си“, които съюзяват детето и бащата срещу злата майка, която в общия случай просто се опитва да въдвори ред.
Старата школа
Добър пример за по-старо шоу е „Шеметни години“ (That 70s Show), което се излъчва между 1998 и 2006 г. Сюжетът, естествено, се развива през 70-те години, когато жената вече е модерна и работи, като същевременно още трепери от мъжа си и върши домакинската работа. Майката в сериала, Кити Форман, е интересен микс между двата типажа. Тя работи като медицинска сестра и същевременно е майчински настроена. Знае как да отстоява себе си, когато трябва, но често е и обект на шеги. Не кара мъжа си да чисти, но не я е страх да му се опълчи, щом се наложи.
В този смисъл, „Шеметни години“ успява там, където други не – ситкомът показва майка, която е любяща и същевременно е професионалист, силна е, но не зла.Тя е еволюирала и същевременно не толкова безумно стриктна като Лоис Уилкерсън.
Две в едно
Какво се случва в сериали, които показват различни поколения заедно? Чудесен пример за това е „Всички обичат Реймънд“. Там Франк и Мари са родителите от старото поколение – бащата е дистанциран и лесно раздразним, майката е повърхностна и слабохарактерна. Тяхното дете, Реймънд, вече е голям мъж със собствено семейство. Реймънд и Дебра са идеален пример за стереотипа в сериалите днес – модерният татко е глупав и смешен, а майката тормози всичко живо. Шоуто идва да затвърди мнението на изследователите по темата, че характерът на ТВ родителя е продиктуван от времето, в което живеем.
Какво може да се промени
Естествено, ролята на тази критика не е да убием с камъни сценаристите на сериалите, защото са показали семейството в лоша светлина. Трудно е да накараш хората да се смеят, ако не преувеличаваш някои неща. Съгласете се, че няма нищо смешно в един идеален родител.
Важното тук е да открием дали не могат сериалите да наподобяват повече реалността, която също е смешна. В момента ситком родителите изглеждат повече като врагове, отколкото като съпрузи. Ако махнем бариерата между тях, ще получим по-истинската картинка, където родителите са в комбина срещу ужасно непослушните си деца, както и обратното. Ако мама и татко се съюзят, повече семейства ще виждат себе си в телевизионните персонажи. В проучването си за ТВ бащите, доцентът Джесика Тролио пише за важността на това разпознаване: „Децата и младежите гледат много телевизия и начините, по които са представени бащите, може да повлияе на представата на подрастващите за себе си като бъдещи родители, както и да подсили това, което те вече знаят за семейните роли“.
