„Кафето само по себе си е отделен език“. Казал го е американският актьор Джаки Чан и всички ние, които ежедневно маркираме съществуването си с поне една чаша от ароматната напитка, знаем, че е абсолютно прав. До същия извод със сигурност са достигали и милионите пристрастени към кафето хора по света, които отпреди близо хиляда години (когато един етиопски козар за първи път сдъвкал зърната му) познават вкуса, аромата и безспорните му съживителни качества.
Истории от дъното на чашата
Всъщност с всяка чаша еспресо, ристретто, капучино, филтрово, инстантно или каквато и да е друга вариация на тема кафе, ние ставаме част от забележителната история на едно специално растение и легендите, съпровождащи неговото неизменно присъствие в живота ни от няколко века насам.
В някои латиноамерикански племена са вярвали, че пиенето на кафе може да те изведе по-близо до боговете, затова са дъвчели зърната му, когато са искали да будуват дълго и да имат прозрения. Монаси от Европа пък провъзгласили отварата от кафе за дяволска работа именно, заради способностите му да те държи бодър и енергичен дълго време.
Около кафето и до днес се случват най-невероятни неща. Турското кафе, известно още и като арменско или гръцко, винаги е било харесвано на изток, заради възможността по рисунките на утайката му в порцелановата чаша да се предсказва бъдещето. Добрите майстори на кафето в джезве обичайно добавят различни примеси в ситно смляното кафе, за да „подобрят“ вкуса му, но истината е, че ако кафето е качествено, това не е необходимо.
Италианците пък пият кафе по всякакъв повод – за запознанство, за добър старт на деня, за завършване на хубав обяд, за разговор, раздяла или нова любов. Според италианската традиция истинското кафе като напитка трябва да е направено само и единствено от 100% кафе, смляно до точно определена консистенция – нито много ситно като пудра, нито твърде едро, като за филтър. А всеки примес към вкуса му разваля качеството на свещената напитка така, както третият в една връзка винаги разваля любовта в нея.
Едно кафе за милион спомени
Кафе днес пием у дома, на работа, в кафене и с хора, които обичаме. Едно от най-вкусно изпитите кафета обаче, е това около което се разказват истински истории, правят се признания или се създават спомени.
Моята баба например, като стара кафеджийка, пие турско кафе, направено от 100% кафе. Вари го на котлона бавно, с ритуално завъртане на джезвето по посока на часовниковата стрелка. В края, точно когато пяната стремително се издига нагоре и а-ха да се разлее върху горещата печка, баба капва две-три капки студена вода. Така успокоявала устрема на сварената напитка и я ободрявала на свой ред, за да може и тя след това ободри тези, които ще я пият.
Откакто помня баба си и нейното кафе, използва все една и съща марка – Nova Brasilia, защото то е 100% кафе. Твърди, че го харесва не само, заради неизменния вкус, който познава вече повече от двайсет и пет години, но и заради спомените, които е събрала, благодарение на него. Аз пък няма да забравя как примижава преди да доближи устни до филджана, от който отпива кафето си и как пяната едва полепва върху ръба на чашата. Точно в този момент баба истински си почива и е готова да ми разказва своите истории, които винаги вървят в едно с ароматните облаци от кафеен дъх.
Кафеените приказки на баба
Може и понякога да завъртате очи с лека досада, когато баба ви ви покани на кафе, но всъщност от тези малки общи безценни срещи ще съберете мъдрост и уют за цял живот. У баба всичко наоколо има биография. Ето я старата дървена маса до старинния бюфет, където ще ви посрещне. Върху нея е плетената на една кука покривчица, преминала през ръцете на няколко поколения сръчни жени от семейството ви. В изящна чинийка от старинен порцелан баба е нарязала еднакви парчета от домашния си кекс. Приготвила е кана с любимия й сок от бъз.
Подредила е малката захарничка на розички, елегантните посребрени лъжички, които пази от сватбата си и специалната кристална ваза, която дори вие сте забравили, че някога сте й подарили. Строила е в безупречен ред и две къдрави чинийки за сладко, което разсипва с особено внимание от домашния буркан, надписан дискретно с нейния отличен почерк – „диви ягоди, 2018“.
И тогава, в тази безупречна домашна сценография, оживена от тихата музика на любимите й плочи, баба сервира кафето. Приготвила го е в последния момент, за да е горещо, както тя го обича. Донесла е малките еднакви порцеланови чашки с техните чинийки.
Баба умее да сипва кафето, без да разлее нито капка – правила го е толкова пъти, че джезветата не смеят да подлеят в ръцете й. Пълни чашките абсолютно равно, като оставя достатъчно пяна за всяка от тях. После сяда на любимия си стол, отваря пожълтелите албуми със стотици снимки и съдби, поглежда в старинния стенен часовник отсреща и в неговия ритъм започва да разказва своите приказки.
За едно време, за едни други изпити кафета, за разни хора и разни мечти. Кафето полека дими в чашите ви, ароматът му изпълва стаята, а вкусът му се топи в устата по особено магичен начин.
Когато изпиете и последната глътка, баба дискретно наднича в чашата, дяволито ви подканя да завъртите палец на дъното й и отривисто да обърнете чашата наопаки. Прави кръст с ръка над нея и едва дочаква момента, в който утайката ще й проговори. Тогава се вглежда в надрасканото от кафе сърце на чашата и там, сред причудливите фигури, пътища и въображаеми случки чете приказките, които ви предстоят.
Разказва ги на глас така красиво, както само тя може. Приказки, които няма да забравите. И за които ще се сещате всеки път, когато отпиете от любимото кафе, което приготвяше баба. За моментите, които сме прекарали заедно – 100% истинско време.
***
Ако имате любими истории с вашата баба, запечатани на снимка, можете да участвате в играта на Nova Brasilia със специални награди за баба и внуче. Достатъчно е само да качите снимката на http://www.sbabanakafe.bg.
