Рано или късно майките искат да се върнат на работа. Напоследък се появиха и идеи на работодатели, считащи, че двугодишното майчинство е твърде много в България. Тогава обаче възниква въпросът: На кого да оставя детето? Особено, ако то е под 1 година, (приемът в яслите е за деца навършили 1 година, които могат да ходят) или просто не е прието в яслата.
Търсенето на детегледачка в София е истинско предизвикателство. Трябва ви надежден, енергичен, симпатичен човек, който да се грижи за най-ценното нещо в живота ви, да не ви открадне златото от дома и на когото може да разчитате, за да ходите спокойно на работа. Мисията не е невъзможна, но е сложна.
В действителност има много агенции и жени, бивши учителки, акушерки, пенсионерки, неработещи, които предлагата услугите си. Аз съм член на групата „Детегледачи/чки София“ и редовно проверявам обявите. Има всякакви хора, в повечето случаи родителите се обвиняват, че имат прекалено големи изисквания, а дават твърде малко пари. Според детегледачките за гледане на дете около 1 година подобаващата заплата е 1300 лв. за цял работен ден.Без ангажименти за чистене и готвене. Интересно колко трябва да получава тогава майката, за да й се върже бюджетът, но това е друг въпрос.
Дори да намериш някой от квартала, който веднъж седмично да взима децата от детската градина, която е на 10 минути пеша от вас, се оказва трудна задача. Пенсионерите си гледат сериалите и седят по пейките и не им се занимава с чуждите деца.
През последните дни питах кого ли не. Имах резервен списък с двама-трима познати, които биха могли да отреагират при нужда. Едната чужденка, говори доста слабо български, но много оправна италиака, а другата жена щеше да идва след работа от Белите брези до Надежда. Така всеки ден водех някого до детската градина, запознавах го с учителките. Междувременно кварталната магазинерка, директорката на детската градина и няколко съседки също търсеха детегледачка за мен. Но уви… Еди кой си почнал работа, другата заминала в чужбина, тази не е подходяща, третата вече гледа близнаци…
Накрая то дойде, заветното обаждане от непознат номер. „Казвам се Деси и живея в съседния блок. Разбрах, че търсите детегледачка.“ Препоръчаха ми я, разбрахме се. Сега се радвам все едно съм спечелила от тотото, още повече че жената няма да идва от другия край на София.
А колко лесно бе да почнеш работа преди. Но чудеса все пак стават, добре, че намерихме Деси.
