Агресията в света става все по-неконтролируема. Последният случай – с убитата майка и 1-годишно момиченце е доказателство за скритата жестокост, която „дебне“ във всеки един от нас. Захвърлени новородени в боклукчийски кофи, малтретирани майки, убити и изнасилени жени – централните новини на всяка една от националните ни телевизии през вечер обявяват по един трагичен случай, който все едно не е част от нашия живот, а по-скоро прилича на някакъв филм на ужасите.
Всъщност ние живеем в този филм на ужасите, но не го осъзнаваме, докато не станем главни герои в него. А режисьор на лентата са ниските заплати, възпитанието в семейството или училище, компаниите, в които се движат нашите деца, наркотиците, стресът, болестите, бързите кредити, хазартът… Мога да изброявам още безброй много причини за нещастието на хората, но това няма да ни направи по-щастливи.
Какво се случва ако случайна жена иска да се раздели със съпруга си? Явно получава най-тежката присъда – смърт и то без право на обжалване. Въпреки, че смъртната присъда е отменена и не се практикува в България – всеки има право да я упражнява за щяло и нещяло. Почти всеки семеен скандал завършва с побой или направо с куршум в главата.
И какво от това?! Два дни полицията разследва, открива заподозрян Х, прибира го на топло и започва да се водят протяжни дела, които в един момент биват забравени от обществото и този Х е пуснат на свобода след като излежи минимална присъда от 2 години зад решетките. Съответно Х, Y или Z имат възможност да извършат отново подобно престъпление без да се замислят за последствията, тъй като такива не съществуват.
Всеки филм, дори и той да е на ужасите, има happy end или поне поучителен край. Филмът, в който ние живеем е с нещастен край или поне толкова продължителен, че зрителите си излизат по средата от киносалона. Накрая, когато никой не гледа, се взимат едни бързи решения, които не е ясно дали са правилни – в повечето случаи не са.
Убийството на младата майка и детенцето ще е един от тях. През седмицата полицията ще разследва, ще има обвиняем, ще има мотив, мъжът ще бъде преместен от болницата зад решетките и когато е факт следващият трагичен случай – този ще бъде потулен. Около делото за убийството на 1-годишното момиченце и майка й ще останат единствено близките, а обществото ще се е събрало около следващия виновен…и така до безкрай.
И накрая – защо „правиш“ дете, когато имаш намерение да отнемеш живота му? Какъв човек трябва да си, за да имаш смелостта да насочиш пистолет срещу дъщеря си и да натиснеш спусъка, без да ти мигне окото?! Реторични въпроси, от чиито отговори бягаме като „дявол от тамян“. Това е един болен човек. Със сигурност не съм аз тази, която ще съди подобни деяния – има органи, които трябва да накажат убиеца подобаващо. Въпреки, че не смятам, че за подобно деяние съществува „подобаващо“ наказание.
