От известно време ми се върти в главата и все не можех да го формулирам, нещо объркано за семейната култура и отношенията между мъжете и жените, особено в условия на домашна обстановка и по-точно семейство.
Днес се събудих с тази мисъл и някак изкристализира следното:
Една жена се възприема като жена от партньора си, докато:
Заживеят заедно – тогава става партньорка и домакиня или роди – тогава става майка и домакиня.
Това е положението. В българската семейна култура родилата жена е майка и съответно отговорник за всички домакински и семейни задължения, начело с отглеждането и възпитанието на децата. Тате носи, мама меси, но понеже сме в 21-ви век мама носи наравно с тате. Но тате не меси.
Наскоро водих няколко интересни разговора. В първият – с моя приятелка, споделих крещящата нужда да започна да спортувам, защото натрупвам лесно умора и имам нужда от разтоварване, пък и когато човек спортува поддържа освен тялото и духа си и изглежда някак по-добре. Коментарът от събеседничката ми беше:
„Ти и сега добре изглеждаш, за какво ти е да се мориш толкова, пък и нали така или иначе са те взели.“
Другият разговор беше с жена, обиколила света, която обърна внимание на следния феномен, който до голяма степен изразява отношението на българския мъж към жена му:
„Когато един мъж се прибере от командировка/пътуване, първо поздравява децата си, домашните любимци и т.н., а жена си най-накрая.“
Ако това е качеството на хигиената на отношенията, то е време да хващаме шишетата с белина и да започваме да чистим.
