В първите години от живота си децата са толкова малки, че им е трудно да се изразяват. Трудно е и на родителите да разберат, какво чувстват малките, от какво имат нужда. Затова основните им начини на комуникация са плач и смях. Но след втората година, а при някои по-бързо развиващи се и след първата се появяват и първите капризи. Те са хем израз на глезотия, но и опит на малкото човече да покаже своята независимост и индивидуалност.
От родителите се очакват много умения. Всъщност професията „татко“ и „мама“ няма почивен ден, а за доброто на цялото семейство в бъдещите години на растеж на детето, е нужно много търпение и усилия. Но как да се справим с капризните деца?
Макар и много малки, децата имат нужда от ясни правила, които обаче се спазват и от родителите. Не трябва да се удовлетворява всяко тяхно желание, нито пък да се прибягва винаги до заплахи и наказания, които впоследтсвие не се изпълняват.
Ако детето се държи зле, наказанието е нужно. Решението обаче трябва да е и на майката, и на бащата, а мярката да се спазва и от двамата, като е съобразена с тежестта на провинението.
Риск са бабите и другите роднини, които глезят децата, изпълнявайки всичко, което те искат. Трябва да поговорите с тях.
От друга страна, когато детето се държи добре, то трябва да бъде възнаградено. Така ще разбере, че положителното поведение е правилното.
Определено възпитанието е сериозно изпитание, което измъчва родителите още от ранна детска възраст, като проблемите се увеличават с израстването на детето. „Каквото и да направиш, ще сбъркаш“, е точната максима, илюстрираща процесът на отношенията между родители и деца. Все пак обаче, нещо трябва да се направи.
