Всичко в живота е мода и стаден комплекс. Когато в детството ни тръгна сериалът „Неочаквана ваканция”, България се напълни с немски овчарки, после дойде „Ласи” и се наводнихме с колита.
Малко по-късно „Бенджи, Закс и звездният принц” направи живота на помиярите по-розов и смислен, а след него „Куджо” лансира санбернарите и ротвайлерите. Дойде епохата на мутрите и питбулите се подаваха от всеки вход, после периодът на смирението, в който лабрадорите и голдънретривърите сбъдваха американската мечта. Сега пък кифлите наложиха йоркширските териери и в моловете те вече са повече от хората.
Така е и с имената, с които кръщаваме децата си.
Родените в края на седемдесетте носеха съвсем обикновени, български имена. Моето тогава направо беше уникат, а бащата на приятеля ми Марио е бил строго мъмрен и подвеждан под отговорност, защото е кръстил детето си с това италианско, фашистко име.
С настъпването на демокрацията вече имахме право да кръщаваме децата си, както поискаме и тогава започна всичко.
Ромите произведоха стотици Касандри и Глории, сред по-белите също имаше сериозни извращения. После дойде ренесансовият период, в който се нароиха хиляди кратки и звучни български имена – Неда, Мина, Ина, Ния, Мия, толкова много и толкова сходни, че не мога да запомня вече кой приятел, как си кръсти детето.
После избухнахме ние. Близнаците ни се казват Хая и Ноа. Майка им е еврейка, така че донякъде сме оправдани. Никакво оправдание нямам обаче, че реших третото ни дете да се казва Лука. Откъде-накъде, няма никаква логика да кръщавам българче с еврейски и сръбски корени на италиански светец?!
Всички мои притеснения и леки комплекси около имената им обаче избледняха, когато ги заведохме на детска градина.
Посрещна ни Тристан, който беше две години по-голям от брат си Магнъс, но и двамата харесваха Кармен. Сестра й пък Малена вече е в първи клас. Докато се запознавах с децата, към нас решително се зададе и Платон – горкото дете, името му е натоварено с толкова очаквания!
