Любов от пръв поглед

| от Констанс Бонасьо |

Държали ли сте с потната си ръчичка вашето скъпо приятелче, притеснявали ли сте се да си избършете сополчето с ръкавче, за да не го погнусите, пили ли сте дъждовна вода от охлювена черупка за наздравица с него, разменяли ли сте си шините, за да докажете, че сте си близки?

Е, тогава знаете повече за любовта от пръв поглед!

В училище отношенията са значително по-зрели – дърпането на косата до оплешивяване, здравият удар с раницата по гърба, бързото думкане по главата с все сила, изобразяващо „Китайска къщичка с две коминчета” са сигурните белези на обичта.

В университета криете от своя любим, че акате, за да не разрушите романтичния ореол, който вече сте си изградили. Вие се представяте като извънземна принцеса без храносмилателна и отделителна система. Ей, така – храните се с музика, с аромата на цветята и с багрите на природата. Фея сте.

Когато се омъжите – щете-не щете, трябва да признаете някои свои земности. Кашляте, кихате, сумтите, сърбате, хъркате, хълцате и др., но все пак се стараете да съхраните останалата ви мечта за безукорност и съвършенство. Но той май се досеща, че все пак си кусвате от храната, посещавате тоалетната и се къпете, защото не е изключено понякога да сте мръсничка.

Човек е много внимателен с първата си любов, пази я съвсем чиста и прозрачна, сякаш държи планински кристал. И да се съгласим отчасти с Бранислав Нушич, че „първата любов, всъщност е втората” – няма начин да объркаме номерацията. Тази на която казваме „първа” си е най-забележителната.

Психолозите считат, че състоянието на влюбеност е вид психиатрично отклонение и сигурно са прави. Народната мъдрост също се е изказала по сроден начин – „Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка”. И ако любовта е лудост, то сигурно първата е дваж по-голяма. Унесът и увлечението са толкова силни, че подчиняват на волята си всеки – без значение на колко е.

Аз се влюбих на 5. Той беше на 19 и се стягаше да ходи в казармата. Тогава мислех, че воинският му дълг ни раздели, и слава Богу, че имах оправдание за него. Свиреше пленително на китара – всъщност дрънкаше безобразно и разтуптяваше детското ми врабчешко сърчице. Запознахме се на село при бабите си. Подготвих му изненада, като един ден се скрих в неговата стая под 5 сгънати родопски одеяла, за да се притесни той за мен и да ме търси. Нито се притесни, нито ме търси – щях да издъхна, задушена от тежката боядисана вълна. Баба ми намери логично обяснение за неговата незаинтересованост към моята ангелска персона – тревожел се за войниклъка и не мислел да започва стабилна връзка…, не че имаше други причини.

След няколко дни си тръгнах от село. Автобусът ни налетя на ято прелитащи едри домашни гъски. Те счупиха предното стъкло, а една клетница падна заклана на пода. Заедно с нея издъхна и първата ми любов – бях изоставена от войника и се примирих с това…

За първата си любов се сетих вчера в парка. Един възрастен господин стана от пейката, за да посрещне една престаряла госпожа. Тя се извини за закъснението си, а той й каза, че от детската градина все я чака…и е свикнал.

После тръгнаха да купувал лук ли, картофи ли, краставици ли, че правнуците били у тях тези дни…

 
 


Повече информация Виж всички