Скъпа мистериозна госпожо,
Откакто открих връзката ти със съпруга ми, си мислех за теб от време на време. В началото се чувствах изпълнена с болка, гняв, обида, горчивина. Тези усещания ме владееха повече от година, докато пренареждах брака и живота си. За щастие, преработвам нещата и успявам да се освободя от много от тях.
След откриването на връзката ви и последвалия процес на изцеление, започнах все по-често да си мисля за теб. Но не с болка, нито с гняв, обида или горчивина. По-скоро с едно притаено любопитство. Защо си мисля за теб? Не съм сигурна. Може би, за да приключа? Може би, за да облекча съвестта си. Кой знае?
Да, ти участва доброволно в аферата, която в крайна сметка доведе до развода със съпруга ми, но ти беше само част от изневярата и цялостния проблем.
Виж, знам, че за танц са нужни двама. Съпругът ми е бил не само доброволен участник в изневярата с теб, но и подбудител. Прочетох съобщенията ви и донякъде разбирам неговата роля, но що се отнася до теб, все още не разбирам напълно нито теб, нито мотивите ти.
Вижте още:
Предпочитам да не беше казвала, че още ме обича
Когато разсъждавам за това, не мога да не се запитам дали някога си се замисляла какво ще означава вашата връзка за мен, за брака ни или за децата ни? Все още ти се чудя и се питам как си подходила към отношенията си със съпруга ми. Не знам достатъчно какви са били мотивите ти. Но независимо как аз възприемам аферата ти с мъжа ми, нещата просто не ми се връзват.
Дали вашата връзка е била смислена по начин, който аз все още не разбирам? Ако е била смислена, то какъв е бил нейният смисъл? Или просто сте се увлекли в нещо вълнуващо и забранено? Дали той те е замаял? Обеща ли ти да се ожени за теб? А ти от любов ли го направи?
Знам, че съпругът ми усещаше, че бракът с деца е „остарял“ и „не е вълнуващ“. Ако трябва да съм честна, и аз понякога се чувствах така. Лесно е да стигнете до този момент, ако си го позволите.
Дори да разбера истината и начина, по който си подходила към връзката си с него – това не би променило кой знае какво, но може би ще ми предложи разбиране в дълбочина за това как се е случило и защо е продължило. Не се преструвам, че очаквам да получа някакви откровения за връзката ви, но може би поне някаква информация, която да ми помогне да разбера коя си и какво очакваше да спечелиш от връзката с моя съпруг.
Съмнявам се, че си чудовище. Може би просто си заблудена и неразбрана. Мисля, че ще е полезно и за децата ми да знаят, че не си чудовище. За тях е достатъчно, че приемат баща си по този начин. Така че по-доброто разбиране на твоите мотиви би помогнало и на децата ми да преминат през този период.
За щастие, аз вече се отдалечавам от тази глава на живота си. Разводът приключи и аз продължавам напред със свой нов живот и нови перспективи.
Въпреки че обичах силно съпруга си, когато открих връзката му с теб, сякаш предателството му ме изпълни с някакъв отровен токсин, който атакува и унищожи любовта, която някога изпитвах към него.
Отне ми много време да излекувам сърцето си. Мисля, че вече е почти зараснало, но все още не мога да го заявя категорично. Чувствам обаче, че някои неща може би никога няма да бъдат изцелени или да се разрешат. Затова се съсредоточавам изключително върху това да помогна на децата ни. Те са основният ми фокус. Мога да довърша оздравяването си по-късно, ако все още имам нужда от това.
В този ред на мисли се надявам да не продължаваш да бъдеш любовницата. Да си любовница не е житейски избор, който ще ти донесе щастие, уважение и стабилност. Представям си, че може би ще искаш да се омъжиш, да създадеш семейство и да се установиш някой ден. Ако го направиш, надявам се да проумееш, че животът на „любовница“ не съдейства за това да се превърнеш в отдадена и вярна съпруга.
Този начин на живот също така не те запознава с верни и почтени мъже, които желаят предана съпруга и майка за децата си.
Без да знам много, се опитвам да мисля за теб като за нечия дъщеря, сестра и най-добра приятелка. Това те прави по-човечна.
Ние всички правим грешки. Аз също съм правила и ще продължавам да правя такива. Тъй както бих искала хората да ми прощават, когато съм ги обидила, аз също се опитвам да прощавам на другите, когато те обиждат мен.
Съмнявам се, че някога ще прочетеш това. Но ако по някакво чудо го направиш, надявам се да намериш успокоение и да продължиш напред, знаейки, че си нещо повече от любовницата на бившия ми съпруг. Ти си нечия дъщеря, сестра, най-добра приятелка, бъдеща съпруга и бъдеща майка.
С уважение:
моето разбито, но вече заздравяващо сърце.
*Оригиналният текст е публикуван oт The CHADIE Foundation в Medium.com
Вижте още:
Той (може би) ви изневерява, ако…
