Прекрасно е, че има държавни ясли. Тъжно е, че няма персонал

| от Флорентина Д. |


Чиста намеса на съдбата и най-луд късмет: приеха дъщеря ми в държавна ясла на първата година. При това в пренаселен столичен квартал, където за повечето деца няма места.

Приеха я без пари под масата. Без бутане и натискане. Без никакви връзки. На чист лотариен принцип.

Когато видях, че детето ми ще посещава държавното заведение, не можех да си намеря място от радост – беше един от най-хубавите дни за изминалата година. Означаваше, че ще мога „да събера себе си“ и да се върна на работа, без да търся място в частна ясла (не е тайна, че благодарение на недостатъчния брой нови места в яслите, месечните такси в частните занимални се покачиха драстично и вече значително надвишават минималната работна заплата от 933 лева!)

И наистина, през първите месеци на посещението в яслата – след като се мина през етапа на плача и неспането следобед – всичко започна да прилича на сбъднат сън.

Яслата – която е напълно безплатна! – е на прекрасно място, сравнително близо до вкъщи, престоят е добре организиран като програма, базата е много добра, наоколо е тихо, има огромен двор… Оказа се, че и персоналът (поне по онова, което виждаме като родители) е мил и старателен и детето ходи с удоволствие.

Всичко беше прекрасно до момента, в който едната от медицинските сестри се разболя сериозно.

С „излизането от строя“ на жената – цялата конструкция рухна.

Сега е моментът да уточня, че в точно в тази ясла две медицински сестри отговарят за около 20 деца през цялата година. Работят и две помощнички на дежурство – т.е. още четири жени за целия ден. През деня посещава и педагог за дневни занимания.

Но след като главната сестра се разболя се започна текучество на персонал. Оказа се, че просто няма кой да я замести. Започна се смяна на сестри. Пробни. Нови. Млади. А после възрастни. Бивши напуснали. Заредиха се бивши отказали се и сестри от съседните групи. Идваха едни, други си отиваха.

И така в продължение на 2 месеца не беше ясно изобщо кой ще отвори вратата, когато заведеш детето. Някои от жените стресираха малките. Други ги неглижираха. Имаше такива, които се държаха агресивно. Такива, които не издържаха. И други, които не се разбираха с екипа или ръководството.

Децата усетиха промяната и започнаха да стават неспокойни. При предишната сестра всички деца се бяха научили вече да спят следобед, а сега почти никой не спеше.

По-големите очевидно започнаха да се лигавят. По-малките, включително и дъщеря ми, станаха буйни и започнаха да удрят. Неизвестността и проблемите с персонала силно се отразиха на мира в цялата група.

Сега въпросът е временно решен: в яслата се върна отдавна пенсионирана медицинска сестра. Тя е много блага, но понеже е възрастна, все още не успява да внесе необходимия ред. Въпреки това ръководството на яслата намери изход.

И това е един от най-позитивните примери.

Ето, в детската градина в Бистрица например, нямат такъв късмет. Според репортаж на Нова телевизия, заради липсата на персонал там, децата са оставени без контрол, падат, удрят се и се нараняват.

Това не е единствената ясла или детска градина, където се случват подобни неща.

Според директора на 119-то СУ и председател на Съюза на училищните директори Диян Стаматов, който е и бивш заместник-министър на образованието, проблемът с персонала в звената за предучилищно образование – ясли и детски градини – е oгромен.

По негова информация, към момента има 150 незаети работни места за ежедневна грижа на децата в столицата. Една от причините за липсата на персонал е, че непедагогическият персонал е изключително зле платен – средно „лелите“ вземат малко над 950 лева, а възрастта им средно е към 60 години.

Пак по думите на Стаматов, който преди дни взе участие в Националната среща на предучилищното образование, особено видим и траен е недостигът на кадри именно в яслите.

В София работят 2000 медицински специалисти в общинските ясли и в медицинските кабинети в училищата. Но средната възраст общо на специалистите също е малко над 63 години.

В детските градини в София пък има 141 служители над 71 годишна възраст, около 1000 са над 62 години, а едва 85 са под 30 години.

Очевидно е, че трябва да се вземат мерки за повишаване на заплатите и наемане на нови, по-млади специалисти.

Стаматов също така алармира, че „проблемът за работещите в градините и яслите става все по-голям“ и е „много по-значим от изграждането на нови постройки“.

„Скоро ще имаме нови сгради без персонал, ако не бъдат планирани малко по-високи заплати за тази група персонал, както и ако не бъде разработена дългосрочна програма в София за обезпечаване на образователните институции с кадри…“, написа бившият заместник-министър в статус във Фейсбук.

Наистина – има ли смисъл от нови ясли и детски градини, ако няма кой да работи в тях?

И как е възможно изобщо заплащането на най-важните за малките деца хора (след родителите), да е толкова ниско?

Замислете се само – как се живее с 1000 лева на месец?

И нима е допустимо толкова зле платени хора изобщо да работят нещо сериозно на пълен работен ден? Камо ли професия, свързана с голям стрес и сериозна отговорност…

Вижте още:

А в яслата се оказа, че гледат телевизия