Източната трактовка за семейството и примери от Русия: откъс от „Ключът към здравето на вашето дете“

| от MamaMia |

Доктор Чой Ен Джун завършва Южнокорейския университет Kyung Hee University в Сеул и Санктпетербургската академия по педиатрия. Впоследствие става основател на уникално по рода си движение в Русия, което обхваща всички видове алтернативна медицина за деца и техните родители.

Той ръководи медицинските центрове за корейска медицина „Амрита“ в Москва, Санкт Петербург и на остров Бали, а вече и в клиника „А.У.Р.А.“ във Варна. В тях д-р Чой съчетава най-добрите практики на Изтока с класически европейски методи за лечение.

На 19 април излезе от печат неговата книга “Ключът към здравето на вашето дете“ на изд. Colibri, където авторът дава съвети както на база на личния си опит, така и като последовател на хилядолетните традиции на източната медицина. 

Ето и откъс от книгата на д-р Чой: 

Глава 2: Майката, бащата, здравето

Вече стана ясно, че здравето на човека зависи от много странични фактори. Външният свят може да бъде надежден и уютен (или поне за известно време, което ще позволи да се формира характерът и организмът на малкото човече), а може да носи скрити и явни заплахи, да стане враждебен още от самото му раждане.

Наследствеността, средата (обстоятелствата на външния свят), поведението на най-близките и скъпи хора, – всички заедно формират здравето на детето, неговата личност и организъм.

МАЙКАТА

Да обърнем внимание на типичната картина в съвременното руско семейство. Нека първият ни вариант да е този, при който майката е избрала да се грижи самостоятелно за детето. Именно майката е до него денонощно през първите две-три години от живота му, води го на контролен преглед при лекаря, следи здравословното му състояние и дали развитието му съответства на възрастовите показатели, определя режима на хранене, развиващите практики – с една дума тя е богиня и творец на всичко, което се случва с малкия човек – момченце или момиченце.

И тъй, първият вариант – майката физически остава с детето и поема върху себе си цялата отговорност. Влага цялото си свободно време, действа според своя собствен семеен опит, „живее с детето“. Най-често семейният опит е получен от собствената й майка. Обикновено младите жени несъзнателно избират само два варианта на поведение – да правят всичко „както е правила мама“ или да правят всичко „по свой си начин“, обратно на това, което са преживели и е било важно в детството им.

При втория вариант става дума за съвременната майка, която бързо решава да тръгне на работа и прехвърля още съвсем малкото дете на майка си или на свекърва си (т. е. на бабите), или на гледачка (по мои наблюдения сега в Русия това се случва най-често).

Интересното е, че здравето на детето и всички важни решения пак си остават отговорност на майката. Не е възможно да бъдат отстъпени напълно. Само че друга ръка пипа горещото челце, друга ръка вдига телефонната слушалка, за да се обади на мама в работата, други уста разказват какво се е случило, описват ситуацията, която изисква намесата на родителите или на лекаря. И друго сърце тупти в ритъма на сърцето на вашето детенце, друг споделя радостите и тревогите на растящия, търсещ себе си човек.

Без да искам да обидя някого, пак ще повторя. Стресовата икономическа ситуация е довела до там, че руските жени поставят твърде високо „уникално силната жена“, която от нищо не се плаши и с всичко може да се справи. Всяка красива, умна, волева, интелигентна жена, която съм срещал, е градила живота си по мъжки стереотип, опитвайки се да се изравни по сила с мъжете.

Само че по закона за равновесието тя губи точно женските си качества. Това се отнася и до умението й да създава уют, топлина и спокойна обстановка за детето си, да обича от все сърце, да лекува с любов.

Не си мислете, че влизам в ролята на обвинител. За всичко това си има причини, те са ясни. Само споделям какво виждам като детски лекар. Не мога да давам съвети и препоръки на жените. Мога само да кажа какво се случва с техните деца.

Функцията на мъжа е работата, печеленето на пари. Колкото повече мъжът работи, толкова повече сили има, толкова по-успешно е реализирал себе си. Парадоксално е, но е точно така. Мъжките енергии зависят от енергията на парите, благосъстоянието и процъфтяването на дома зависят от външната му активност. Здравето се подкопава не от правилно протичащият трудов процес с адекватно заплащане, а от нарушаването на тази схема на някой от нейните етапи.

Функцията на жената е творчеството.

Творчество, свързано с домашното пространство, изпълването му с духовност и красота, творчество за запазване на любовта между двама души, създали семейство и заченали дете. Реализацията на жената е най-вече в нейната вътрешна, семейна активност. Жената трябва всеки ден да намира време, за да развива духовната си красота, външната си красота, красотата на околния свят; за личностното си израстване и творческата си реализация.

При мъжа подобно израстване и реализация минава през идеята за работата и социума – през труда, който е избрал като носещ материално благополучие.

Щастливият дом процъфтява от сливането на мъжа и жената. Щастливото дете расте от сливането на енергиите, от мисленето и социалните функции на мъжа и жената. От творчеството и силата, търпението, любовта и активността. Не може да бъде другояче. Чувам много гласове, които веднага започват да говорят за това, че светът познава политици и бизнесмени-жени…, за това, че в нашия свят вече не можем да се уповаваме на мъжете, че равноправието е възтържествувало. Че има жени, които са направили своя избор в полза на деловата активност и социализация, а при това не са загубили своята женственост.

Аз не съм от противниците на феминизма.

Не предлагам да изоставите успешния си бизнес и работата си, макар че източната трактовка на семейството е точно такава. Жената не работи, всъщност така смятат навсякъде на Изток. Жената носи на света любов, топлота, красота, творчество. Жената отглежда децата. Мъжът работи, сферата на парите е мъжката сфера.

Аз съм лекар, видял съм обратната страна на най-различни човешки ситуации. Твърдя, че прекалено мъжката житейска стратегия на жената („аз мога“ и „аз ще направя“, ориентацията към високи социални нива, стремежът към реализация и контрол) отнемат нещо много важно от детската енергетика. На малкия човек му липсва най-елементарният, топъл, нежен и продължителен контакт с майката, което неизбежно се отразява върху здравето, психиката и развитието му.

Да изпитвате ли вина? Не. Да я осъзнавате ли? Да, задължително. Не е нужно да правите нещо „специално“, след осъзнаването промените идват сами.
Майката ли е онази, която трябва да мисли какво и как може да се направи, за да получи детето пълноценно внимание, пълноценно участие в съдбата си? Да, точно тя е.

И още нещо. Ако искате, може да оспорите подобна гледна точка, но предполагам, че няма да ви чуят. По-точно казано, този безкраен спор, станал ключов през ХХ век, е лишен от смисъл.

Това не съм го измислил аз, нито пък уважаваните източни лекари, моите учители и деди, които са ми предали семейните лекарски традиции. Това е измислено от самата Природа, създала двуединната система, системата от два пола и две начала. Мъжкото и женското са формирани изначално. Да, времената са други, обществото призовава към толерантност по отношение на различните варианти на развитието на личността, но мъжете си остават мъже, а жените – жени. Колкото и да говорят за универсализиране на съзнанието, това е мит. Доказателствата са очевидни.

Ако вие сте майка, трябва да отдадете дължимото на това, че сте жена. Ако сте се отказали от своята същност, проблемите, в това число и със здравето на детето ви, са неизбежни.

О, изглежда намерихме първопричината. Какво излиза, да не би цялата вина да е на жените? По-скоро цялата болка пада върху тях.

 

 

 
 


Повече информация Виж всички