Лятото настъпи, въпреки че хладните дни пречат да го усетим. Децата обаче са си вкъщи по цял ден. И не знам всички вие на какво мнение сте, но мисля, че и на мен ми се полага лятна ваканция. Не искам да чистя. Не искам да готвя. Не искам да организирам неща. Искам да хвана една книга, да се излегна в хамака и да чета цял ден. Това, разбира се, е невъзможно.
Въпреки това, лятото е перфектното време да установиш някои нови навици и рутини, включващи чистене, които ще ти позволят да освободиш малко време за себе си и за нещата, които харесваш. Когато имаме гости, те винаги отбелязват колко е чисто. Не мисля, че „чисто“ е правилната дума, която имат предвид, а по-скоро подредено и не претрупано. Изглежда чисто, когато нещата са сложени по местата им. Нужни са ми 15 минути и първия етаж е готов за гостите ни. Също така, повярвай ми, ако ни навестиш дори без предупреждение бих те поканила на кафе и няма да ми е изобщо неудобно.
Първият етаж на къщата ми е едно голямо помещение, вкоето се виждаткухнята, хола и кабинета. Това може да е като проклятие, тъй като няма къде да скриеш нищо. Но вместо това аз си го представям като благословия, именно защото няма къде да скриеш нищо.
Как поддържам къщата подредена?
Всичко си има собствено местенце. Всичко. Това също означава, че трябва да умееш да се разделяш с неща. Повечето от нас живеят в жилища, които би трябвало да могат да поберат вещите ни. Кой от нас наистина има нужда от 30 чаши за вино? Реших, че на мен не са ми нужни.
Наскоро една приятелка ми каза, че дори не знае откъде да започне, когато трябва да почисти кухнята и ме помоли за съвет. Чувства се сякашй отнема цяла вечност да я подреди, а само след минутка изглежда пак същата като преди. Кухнятай се е превърнала в мястото, където всичко се оставя. Бележки и вестници по плотовете, чанти, висящи по столовете, дръжките на шкафовете – омазани с храна, мивката – пълна с мръсни съдове…и като се огледах, се съгласих с нея. Кухнята й беше един малък кошмар. Също така знаех, че когато отделиш много време за даден проект като този, останалата част от къщата потъва в разруха и по този начин се получават омагьосаните кръгове, където винаги само едно място е почистено и се чувстваш затрупана от работа.
Докато разглеждах ситуациятай казах, че всъщност не мисля, че кухнята е проблемът, а че тя е признак на други проблеми. На първо място защо всички чанти висяха по столовете в кухнята? Децата имат ли къде да слагат раниците си като се приберат от училище? Защо има близо 30 чаши в мивката, ако домакинството ви се състои само от 4 човека. Защо има толкова много натрупани листове хартия навсякъде?
Справяне с бъркотията
Помогнахй да се справи с хаоса и всичките хартии по плота. Оказа се, че повечето могат да се изхвърлят и само някои бяха важни. Струпахме ги на едно място и след като приключихме с плотовете ги занесохме в кабинета. Някои от тях бяха сметки, но с тях можеше да се оправим и утре. Важно е да не се разсейваме с други дейности, а да довършим първо това, което сме започнали.
Всичко да се махне от плотовете. Да, всичко. Единственото изключение е кафе машината. Мисля, че това е особено важно, когато се опитваш да създадеш нов навик за поддържане на подредена стая. Ако има нещо, на което мястото му не е на плота, няма как да оправдаеш слагането му там. А още по-важно, децата също няма да ги оставят там. Мисля, че когато веднъж създадеш такъв позитивен навик, тогава може отново да сложиш тук-там нещо декоративно, което да те прави щастлив, но преди да е създаден навика, аз все още бих се въздържала от тях.
Мразя неща залепени за хладилника. В съзнанието ми това просто крещи „разхвърлено“. Знам, че други хора харесват да имат снимки, покани, магнитчета, но аз не съм една от тях. Също така, отървете се от всички неща, които сте натрупали върху хладилника, хората могат да ги видят, нищо че са нависоко. Общо взето не искаш очите да попадат върху нищо конкретно, докато изучават стаята.
Децата ми са попораснали вече, одавна минаха дните на играчки, разпръснати из цялата къща. Но те пак успяват да разхвърлят, просто е друг вид хаос. Много по-често се случва да си оставят дрехите на земята, да подхапнат нещо набързо и да оставят трохи, мръсни прибори, недоизпити напитки. Честото оправдание, което чувам в кухнята е: „Мислих си, че някой друг иска да го използва след мен“. Тинейджърите са в пълно забвение за малките бъркотии, които оставят след себе си. Не ги оставям да им се размине. Викам ги долу, дори това да означава да приключат разговор по телефона и ги карам да разтребят. Да, понякога изглежда, че би било далеч по-лесно да го направя аз, но в дългосрочен план не е така. Доверете ми се. Направих тази грешка с по-големите си деца.
Това са основните ми препоръки, които са основани на години опит в това да поддържам къщата си чиста и подредена.
1. Всичко си има място.Знам, знам,чували сте го и преди. Но какво всъщност означава това? Какво означава „място за всичко“? Означава, че мога да подам каквото и да е нещо на детето си, да кажа „сложи го, където му е мястото“ и то да знае точно къде трябва да отиде.
2.Просто го направи.На никой не му е особено приятно да върши задачки вкъщи, но ако просто ги свършиш, вместо винаги да ги отлагаш, ще се почувстваш много по-добре. Още по-важно е, че по този начин даваш и пример на децата си.
3.Материали за училище. Една голяма част от това, което децата ми носят вкъщи от училище, отива в кофата. Това, което запазвам за тях, е: а) ако им трябва, за да учат за контролно или б) ако е нещомило и сантиментално. Тези неща отиват в специална кутия, в която слагат още куп училищни неща. На края на срока се проверява и отсява отново. Ако сантименталните неща още ми се струват сладки, но не искам да ги имам вкъщи, а същевременно ми е жал да ги изхвърля, ги снимам.
4.Обувки, якета, раници и кутии за храна. Къде се оставят те? Казвате ли постоянно на децата си да „направят нещо“ с тях? Ако е така, значи трябва да им се намери по-подходящо място. Имаме закачалки до гардероба в коридора, който е за връхни дрехи. Разбира се, в един идеален свят децата ще отварят този гардероб и ще слагат якетата си на закачалка. Но в реалността никога не съм виждала децата ми да използват този гардероб. Затова сме го организирали така: оставят си якетата на закачалката до гардероба, под тях – раниците, а обувките им са в една голяма кутия за обувки. По този начин, хем не се караме, хем все пак има някаква система къде трябва да стоят нещата.
5.Приеми идеята за „достатъчно чисто“. Плащам на 12-годишния си син да чисти банята, която споделя с двама от братята си. Перфектно ли чисти? Не. Но е по-чиста, отколкото ако никой не я беше почистил. Също така означава, че когато отида да я изчистя из основи, не е нужно да нося противогаз. Това ми струва 5 долара. Използвам мокри кърпички да мина мивките и ваната всеки ден. Отнема само няколко минути. Знам, че мокрите кърпички не са любимото нещо на много хора, тъй като не почистват перфектно, но в моя свят някакво почистване е по-добре от никакво. Ако всеки ден отделяш по минутка да чистиш по малко, тогава нищо нее огромно задължение. Да имаш горе-долу почистена баня е страхотно, особено когато дойдат неочаквани гости в къщата ти с 6 деца.
6.Играчките и всички устройства, също имат нужда от местенце.Имам определено място, за зареждането на всички устройства и всяка вечер ги слагаме там. Винаги знаем къде са кабелите, също и къде са устройствата. Всичките играчки и бордови игри са подредени в големи кутии, а в по-малки, близо до масата, слагаме карти за игри и разни по-малки играчки.
7.Бъркотията създава още повече бъркотия. Направи купчинка на земята и след малко ще видиш, че още 3 купчинки са се появили. Бъркотията е като магнит. Забелязала съм, че ако в кухнята е настъпил безпорядък, тогава е по-малко вероятно децата да почистят след себе си. Все едно стандартът е внезапно понижен. Мислят си: „Защо да чистя след себе си, щом никой друг не го прави?“. Понякога звуча като папагал, защото винаги повтарям: „Не го оставяй, а го прибери!“
8.Всичко да се махне от пода.Това е лесно правило. Нищо няма място на подаосвен мебелите, нали така? Когато пращам децата си да си оправят стаите, общо взето това е единственото, което им казвам. Позволявам им да организират нещата си както си искат и бих си затворила очите ако е леко разхвърлено, но искам да виждам пода. За останала част от къщата това означава обувките да се приберат, устройствата да отидат там, където се зареждат, възглавниците да са на канапето и т.н.
9.Оправяй леглото си всяка сутрин. Това те кара да се почувстваш страхотно, когато влезеш в спалнята си. Изглежда сякаш си започнал деня си с някаква цел и умисъл, а не сякаш може да се покатериш обратно под завивките. За мен да си оправя стаята е като да подготвя и нея за деня.
10.Почисти кухнята след вечеря или преди лягане. Приготви машината за кафе, за да е готова за сутринта, пусни съдомиялнята. Гарантирам, че полагането на малко усилие вечер преди лягане ще има голямо значение на следващата сутрин. Няколкото пъти, когато не съм спазвала това правило,съм се чувстваласякаш нещо ми тежи още преди дори да съм си изпила кафето.
11.От време на време проверявай дали са се появили нови места, които привличат бъркотия. От време на време оставям ключовете си на място, което е просто много удобно. В следващия момент заблязвам, че към тях са се присъединили и слънчеви очила, колан, iPod, зарядно и няколко писма. Наистина е вярно, че бъркотията привлича бъркотия.
В крайна сметка всичко се свежда до почистване след себе си и до това да научиш децата си да правят същото. Макар че в началото изглежда като непреодолимо задача, с времето става все по-лесно. Превръща се в добър навик. Тогава вече наистина можеш да се насладиш на хубава книга или да поиграеш с децата. Когато нищо не ти виси на главата, можеш да се насладиш на времето си много повече.
