„ — Много ви моля за извинение — смутено промълви Маншон. — Наистина шоколадовият сладолед не е крем. Но аз, когато съм особено развълнуван, много лесно обърквам имената на сладките неща. — Защо се вълнуваш тъй, когато ядеш шоколадов сладолед? — зачуди се Мъхеста брада. — Какво има тук да се вълнуваш? — Но аз не заради сладоледа — обясни Маншон. — Просто от радост, че се запознахме. Това ми е тъй приятно, както се казва. Целия си живот прекарах в самота и ето изведнъж открих такива мили приятели. Как да не се вълнувам. — Възможно е — обади се и Полуобувка. — Но сега пък шоколадовият сладолед ме разтресе от вълнение. , из „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“, Ено Рауд

„— Какво става днес с тебе, Незнайко? Защо си такъв скучен? — Днес още нищо не е станало с мене — отвърна Незнайко, — а съм скучен, защото ми е скучно. — Ех, че обяснение! — засмя се Карфичка. — Скучен бил, защото му било скучно. Помъчи се да обясниш по-добре. — Не разбираш ли — каза Незнайко, като разпери ръце, — в нашия град всичко е някак си не така както трябва. Няма, разбираш ли, никакви чудеса, няма нищо вълшебно… А какво е било в старо време! Едва ли не на всяка крачка са се срещали вълшебници, магьосници или най-малкото вещици. Не току-тъй в приказките се разказва за това. — Разбира се, не току-тъй — съгласи се Карфичка. — Но вълшебници е имало не само в старо време, има ги и сега, само че не всеки може да ги срещне. — А кой може да ги срещне? Да не би ти? — с насмешка запита Незнайко. — Какво говориш? — размаха ръце Карфичка. — Нали знаеш, аз съм такава страхливка, че ей сега да ме срещне някой вълшебник, сигурно думичка няма да му кажа от страх. А пък ти — ти сигурно ще заговориш с вълшебника, защото си много храбър. “ , из „Незнайко в Слънчевия град“, Николай Носов

„Ягодка не можеше да се начуди на енергичността на младия граф. - Как се промени изведнъж! Майчице, как се промени. Всички, които Черешко срещна при своята разузнавателна обиколка, забелязаха същото. Графините, дон Мерудия и дук Мандарина го гледаха като гръмнати.“ из „Приключенията на Лукчо“, Джани Родари

„От ударите не боли, когато са понесени заради приятел.“, из „Без дом“, Хектор Мало

„- Как се пише любов? - попита Прасчо. - Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух“., из „Мечо Пух“, Алън Милн

„Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й. – Къде бяхте? – в един глас извикаха те. – В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз. – Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн. – Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз. – Как ли не, Пепеляшка! – Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл. – Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз. – Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките? Мери Попинз се усмихна самодоволно. – Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките? И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.,“ из „Мери Попинз отваря вратата“, Памела Травърз

„Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа“, из „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен

„Скоро ужасените кученца се подчиниха на заповедите на Понго и престанаха да бягат презглава. Много бяха засрамени, докато той им говореше, че макар много добре да ги разбира, вече никога не бива да се държат по този начин — да се подчиняват на паника, и винаги, винаги — да се подчиняват незабавно на заповедите му.“, из „101 далматинци“, Доуди Смит

„– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти. – Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят“, из „Вълшебникът от Оз“, Лиман Франк Баум