Да си баща е като да спортуваш

| от Джак Билингтън, Good Man Project |

Джак Билингтън и съпругата му Джесика поддържат собствена страница за всичко, свързано с дома: thehomedweller.com. Във връзка с изолацията по време на коронавируса – момент, в който бащите прекарват все повече време у дома, решихме да споделим един текст от Джак, публикуван преди около година в американския сайт Good Man Project. Джак Билингтън е блогър, баща на две деца и бивш военен, който споделя радостта от бащинството, като го оприличава със спорта. Ето буквален превод:

„Забелязах нещо интересно – най-популярните статии за родители са онези, в които баща откровено разказва за своите трудности. Като например факта, че стои 15 минути в колата, преди да се прибере у дома след работа, за да прегледа социалните мрежи, да прочете ревю за нов филм, видео игра, мач или словесни битки между рапъри – и всичко това, единствено защото вкъщи го очаква още едно работно място на пълна заетост.

Въпреки това, бащинството определено е изпълнено с приятни, даже бих казал трогателни моменти, за които просто не се говори достатъчно. Ето защо реших да напиша защо обичам да бъда баща.

На първо място – заради „бащинските моменти“. Така наричам чувството, когато шофираш, докато дъщеря ти и майка й спят в колата, и през теб се прокрадва приятната мисъл, че нещата не са чак толкова зле. Така наричам и шегите, които само дъщеря ми и аз разбираме. Давам пример – в една от приказките, които тя харесва, героят е описан като „неудовлетворен“. Тя винаги иска да препрочитаме тази част. „Удовлетворен или неудовлетворен?”. Този въпрос се превърна в кодова дума между нас, в шега, с която всеки разговор се превръща в бърборене.

Бащинските моменти произтичат от фрази като „Татко, ние излизаме, независимо от времето навън, нали не си забравил?”. Тогава разбирам, че всичко, което правя за детето ми, всичките ми усилия, действия и думи, остават в нейната памет и влияят на нейното развитие и светоусещане. Това е осъзнаване на отговорност и гордост едновременно.

Харесвам бащинството заради възможността да не мисля за нищо. Да бъдеш баща е като да спортуваш.

Даваш най-доброто от себе си, работиш здраво и после получаваш удовлетворение от този процес. Най-важното е, че резултатите от твоите усилия доста бързо се виждат, а взаимоотношенията ви трупат нови „мускули“: приятелство, доверие, привързаност. Без никакви помощни средства и трикове! Времето, прекарано с дъщеря ти, е забавление без лимит, а и да се преструваш на вълк или чудовище често е най-добрият начин да се отървеш от мислите за работа, семейния бюджет и ремонта, който чака да му дойде времето.

А сега към печелившата част.

Таткото няма да е татко, ако не използва своя бащински статут за допълнителни печалби. Да! Обичам да получавам отстъпки, защото съм баща. Продавачът ти дава отстъпка за най-добрия си продукт, в увеселителния парк минаваш на по-ниска цена, в хотела ти предлагат безплатно детско легло, а на летището се чекираш с предимство.

Да бъдеш баща е печелившо и престижно в днешното общество. Защо татковците да не се облагодетелстват от това?

Все пак, обичам бащинството най-вече ей така, без конкретна причина. И без всички описани по-горе неща, пак щях да се чувствам страхотно да съм родител. Просто защото ми харесва. Харесва ми да заспивам щастлив, че дъщеря ми е здрава. Харесва ми сутрин да се събуждам, защото тя ми дърпа завивката. Обичам да роша косата й с дебелите си, груби пръсти, да я уча да лови риба…

И да нямам никаква идея какво я очаква утре.“

 
 


Повече информация Виж всички