Жени, съпруги, майки. Истински, вместо идеални

| от Хрис Караиванова |


Откакто родих дъщеря си преди една година, вече почти няма ден, в който да изляза навън и да не се загледам в бременните жени, с които се разминавам. Не помня преди да са ми правили впечатление, но сега всичко е различно. Веднага ги забелязвам, може би и поради променените им габарити, и някакво ято пеперуди започва да пърха в стомаха ми. Вълнувам се за тях, за тези абсолютно неповторими мигове, които им предстоят. Но и малко се притеснявам за това, с което ще се сблъскат.

Те ще имат много въпроси. Ще четат литература, ще слушат разкази на приятели и познати, ще бъдат уплашени до смърт или пък напълно спокойни, че родителството няма да им се опре, както всичко останало.

Но никога няма да са подготвени за обществото, което с нетърпение чака те да родят, за да се впусне в безкрайна канонада от напътствия. То е нетърпеливо да раздава съвети методично и без да отстъпва, ако може поне до пълнолетието на детето.

За щастие, някои от тези бременни жени вече имат по някое дете и новопоявилият се дребосък ще е поредният вкъщи. На тези майки трябва да завиждате много. Те вече знаят голямата тайна, грижливо пазена от станалите за първи път родители – че хората винаги ще намират начин да ви дават мнението си, независимо дали вие го искате и дали то изобщо има някаква стойност.

Когато предстоеше раждането на дъщеря ми, все още живеех с романтичната представа, че ще гледам детето си без непотърсената помощ на целия свят. Да, всеки знае, че бабите се месят в отглеждането на детето и имат способността да го облекат с вълнено елече за части от секундата, така че дори да не забележите. Обаче въобще не подозирах за съществуването на всички врели и кипели перфектни майки в интернет. Така реших да родя секцио, без да съм наясно колко ненавиждан от тях е този мой избор.

Лошо, Седларов. Секциото ми беше препоръчано от лекар по медицински причини, но е вярно, че не са ми забранявали да опитам да родя нормално. Вероятността да успея не беше голяма, но държа да отбележа, че натиск да избера операцията не е имало.

Напротив, натискът се намира съвсем другаде – по форумите. Ще обрисувам набързо какво мислят идеалните майки в онлайн пространството – раждането на детето трябва да се случи колкото се може по-естествено, най-добре без лигавщини като епидурална упойка. Пък ако родите във ваната вкъщи, цена няма да имате. Нищо че подобни екзотики понякога завършват със смъртни случаи.

Следва най-тежката част – ще ви кажат, че единствено и само нормалното раждане може да ви осигури силна, емоционална и просто феерична връзка с бебето ви. Понеже секциото не е раждане, а нищо и никаква коремна операция, излиза, че не сте извършили достатъчно голям подвиг и детето ще ви мрази. Нека не забравяме и задължителното подмятане „Баба ми на село само със секцио е раждала“. Да, но някои родилки не са успели да станат баби, именно поради липсата на цезарово сечение.

И ето, чудото се е случило и вие сте на седмото небе вкъщи с една малка топка сладост, която постоянно спи, яде и ака. Поне моето бебе се занимаваше с тези процеси денонощно, докато аз постоянствах в един друг, доста по-неприятен процес – изцеждане на кърма с електрическа помпа.

Да, този процес е точно толкова зловещ и болезнен, колкото ви звучи. А в моя случай беше единственият вариант да кърмя. И вместо да прекратя тази агония, аз плачех и цедях на всеки три часа. Защо ли?

Всички жени, минали през това и чели мнения в майчински форуми, знаят добре отговора. Защото там са перфектните майки, които казват, че за нищо на света не биха дали на бебето си адаптирано мляко, сякаш става дума за сярна киселина. Ако пък попиташ за съвет как да отбиеш малкото, получаваш стотици отговори, че не трябва да спираш просто никога и всички проблеми се преодоляват с консултант по кърменето. Тогава ти се иска да изкрещиш „Това е Спарта!“ в лицето на тези жени и да ги бутнеш в дълбок кладенец.

Да си кажа честно, още ме е яд на себе си, че съм позволявала на хора с комплекси да помрачават хубавите моменти от майчинството ми или да правят трудните мигове още по-тягостни. Още повече ме е яд, че става въпрос за непознати хора, които уж са се събрали на едно място, за да си помагат взаимно. За сметка на това те са много по-вредни от всички баби на планетата взети заедно.

Майките героини са навсякъде, момичета. Те ще се изумят, че все още не миете трите зъба на детето си или че нямате кана, която пречиства, йонизира и може би дори прави водата светена.

Ще има жени, които ще се мръщят, че слагате омекотител в прането или, пази Боже, кърпички за улавяне на цветовете. Очаквайте да получите упреци и когато започвате захранването на детето си преди седмия му месец, а да не знаете какво стои зад абревиатурата ЗВБ е просто немислимо.

И това не е всичко. Съветите се ширят на теми, които вие си мислите за лични и такива, които бихте обсъждали само в семейно обкръжение. Това, за съжаление, няма да спре някои особи да ви кажат, че непременно трябва да родите още едно дете, за да прави компания на първото. Ще ви посъветват и кога е най-добре въпросният компаньон да се появи на бял свят. Когато пък след много колебания се върнете на работа след първата година от майчинството си, е твърде възможно някоя почти непозната ваша съседка да ви напомни, че цял живот ще работите, а сега трябва да се отдадете на детето си, както тя самата е направила.

На фона на всички тези жени, които в желанието си да са перфектни, измъчват себе си и околните, има едни други майки, които наистина са героини. Те раждат две бебета без упойка и не занимават никого с подвига си, а вместо това гледат децата си сами в чужда държава – без баби и без бавачки. Други такива майки имат вече две деца и чакат трето. Разполагат с набор от съвети, но раздават натрупан опит само при поискване.

Тези майки героини, това сте и вие, това съм аз. Може да не сме идеални, но пък обичаме децата си неописуемо много, толкова, че искаме да ги смачкаме в прегръдка.

Не сме перфектни, но се стараем да усмихваме малкото си човече, за да виждаме всички 6 зъба в устата му постоянно. Учим го и се учим от него. Борим се, радваме си, плачем заедно. Защото сме истински жени от плът и кръв – точно като тези, които можете да видите и в новата кампания на DOVE. Жени, които имат собствен живот, но се грижат за още един, така че да му дадат всичко необходимо и да го пуснат да отлети. Жени, които всекидневно се борят с работа, лични отношения, разбити бордюри и неработещи асансьори. Жени, на които понякога им е много трудно и без да понасят безпочвени критики или укорителни погледи.

Жени, които освен всички свои индивидуални качества, са и добри майки. Без да бъдат перфектни, само истински.