Ако афишът на актуалните летни блокбъстъри никак не ви привлича, спокойно можете да гледате някой стар осемдесетарски филм. Няма проблем да го пуснете и на децата, вероятно с порция обяснение, понеже това са пред-дигитални заглавия – в тях хората говорят по стационарни телефони, компютрите, ако ги има, са като музейни забележителности, а отношенията между мъжете и жените са общо взето доста прости и основани на доброто старо сексуално привличане. Той не се интересува дали тя има докторат по астрономия, а директно оглежда физическото й оборудване. Тя прави същото, макар и по-дискретно. Всички главни герои са бели и красиви. Тук там се среща онова, което днес се определя като Body Shaming, демек подигравки с дебели, ниски или с чужденци. Днес не биха минали ситото на политическата коректност – не за друго, ами просто защото през 80-те и нея я нямаше.
И така, потопете се в 80-те с нашата малка, непредставителна извадка:
Дънди Крокодила, 1986
Тя е разглезена богаташка наследница, която се изживява като журналистка. Тези й амбиции я водят в австралийската пустош, където прави материал за Дънди Крокодила. Той е недодялан, корав мъжкар, който я спасява от купища неприятности, в които тя попада общо взето, поради забележителната си глупост. Мацката необезпокоявана от морални тремори върти любов с двама мъже, докато не разбира, че простоватият, но корав мъжкар Дънди е Мъжът. Осемдесетарският Ню Йорк, който в контрапункт на пустошта, е отдаден на снобски партита с кокаин, също си струва гледането.
Легенда за камъка, 1984
Приключенска история за авторката на любовни романи Джоан Уайлдър и загадъчният авантюрист Джак Колтън. Екранната среща между Катлийн Търнър и Майкъл Дъглас е толкова продуктивна, че ражда още две заглавия, а продуценти и публика оценяват химията между актьорите, така необходима за подобни ленти. Забавното е, че в първоначалния вариант Майкъл Дъглас, който е продуцент на филма, предложил ролята на Дебра Уингър, но вечерта приключила с това, че тя го ухапала по лицето и съответно не получила ролята. Към двойката Търнър-Дъглъс и в трите филма се присъединява незабравимият Дани де Вито, разбира се в комедийната роля на злодей.
Боговете сигурно са полудели, 1980
Истински смешна комедия за това какво се случва, когато цивилизацията нахлуе в малкия ти подреден свят под формата на бутилка кока-кола. Епичното пътешествие на симпатичния бушмен повдига въпроса кой е цивилизован и кой не. Има приключенска нишка, има любовна интрига, има антропологичен елемент и много хумор в тази оригинална история, заснета преди близо 40 години.
Мръсни танци, 1987
Трогателно сладка и наивна история за любовта-е-по-силна-от-всичко между добро, буржоазно момиче и набедено за такова – лошо момче.
Танците са впечатляващи, едновременно сластни и наивни, показват най-доброто от осемдесетарската еротика. На екран виждаме забележителна химия между двамата протагонисти, изиграни от Дженифър Грей и Патрик Суейзи, която, оказва се, е постигната с много мъка, тъй като двамата не се понасяли и на моменти напрежението помежду им е заплашвало да провали снимките.
На финала звучи забележителното парче The Time of My Life, включено в класацията на стоте най-велики филмови парчета на всички времена.
