Случвало ли ви се е да отидете на гости на някого и още с прекрачването на входната врата да останете поразени КАК МИРИШЕ.
Може да ви се стори приятно, а може да ви отврати до степен да не искате да влезете изобщо.
Защото има къщи, в които ухае на току-що изпрано, на омекотител, на чист под, на прясно набрани цветя, на печен хляб и сладкиш… И има такива, в които миризмата на канал се смесва с миризмата на мръсна козина, котешка тоалетна, телешко варено 20 часа на печката, спарени чаршафи и стари вестници.
Но ако на гостите миризмата винаги прави впечатление, то изглежда, че различните ухания изобщо не достигат до обитателите на дома.
С една дума, хората трудно забелязват, че налягането отново е накарало канала у дома им да връща особен аромат, че муцуната на кучето мирише ужасно силно на мърша, че стените са подгизнали от цигарен дим и това буквално удря в носа техния гост.
И ако се чудите тези хора как може да не забелязват колко е непроветрено у тях и възпитанието едва ви сдържа да не сбърчите нос в отвращение – ето едно биологично обяснение.
Можем да го усетим, единствено ако ни е нямало дълго време у дома. И под дълго време се разбира повече от седмица, а не няколко дена.
Всичко това е свързано с така наречената сензорна адаптация.
Тя се състои в намаляване на чувствителността на даденото сетиво към даден стимул в следствие на постоянното излагане на него.
С една дума, това е научният начин да кажем, че сетивата ни са свикнали с дадена стимулация – в случая с определена миризма.
Всъщност сензорната адаптация е много по-изразена за обонянието ни, отколкото за всяко друго сетиво, което обяснява и защо толкова бързо свикваме с острото ухание, като влезем в кухнята например или когато се озовем в ресторант, където ухае на вкусни гозби.
Оказва се, че хората са склонни много бързо да се адаптират към приятните, но и към неприятните миризми.
Когато сме си вкъщи, миризмата на дома ни е навсякъде около нас и никога не изчезва. И ние се адаптираме към нея, така че започваме изобщо да не я усещаме.
Вижте още:
Памела Далтън, учен от Центъра за химически сетива Monell има голяма научна заслуга за проучването на темата за сензорната адаптация. В изследванетя и екипът й твърдят, че адаптацията означава, че реагирате по-слабо, когато даден стимул се повтаря. Проблемът с миризмите обаче е, че хората се адаптират към тях много бързо. След „дори няколко вдишвания“ на дадена миризма, според Далтън, започвате да привиквате, възприемате миризмата по-малко интензивно и в крайна сметка спирате изобщо да я забелязвате. Ето защо можете да усетим остро миризмата в дома на свои приятели или роднини, когато влезем, но те не могат да я усетят, независимо че през цялото време са там.
защото мирисът ни сигнализира за опасност – приближаване на диво животно, отровно растение или развалена храна. Или, не дай си боже, пожар. Миризмата също така алармира за приятни неща, като вкусна храна, букет цветя или приближаването на някой, който е много атрактивен.
Бързата адаптация към мириса е необходимост. Така оставяме обонянието си отново активно за следващ дразнител, който може да се появи на хоризонта.
Ако подозираме, че домът ни не ухае достатъчно добре или свежо, на пазара се предлагат безброй продукти, които могат да ни помогнат да подобрим аромата му. От ароматни пръчици, през дифузери и ароматни свещи, чак до тежки препарати за дезинфекциране, ароматизиране и освежаване на бани, стени и подове – всичко зависи от причинителя на неприятната миризма. Възможно е да е мухъл в банята, урина на животни, която е попила в стените, мокра мазилка, непрани килими и чаршафи, влажни кърпи…
Нарича се „миризма на старостта“ и всъщност съществува. Ако сте я усещали в домове на възрастни роднини или родители – не е фантазия. „Старческата миризма“ носи научното наименование „ноненал“ и започва да се излъчва от кожата още след 30-тата година, но с възрастта се засилва. Дължи се на окисляването на мастните киселини в кожата. Ноненалът не е разтворим във вода, така че се задържа върху тъкани, като например тапицерии. Няма нищо вредно в това, но е просто още едно от нещата, които трябва да очакваме с напредването на възрастта…
Вижте още:
Мръсната истина: хората не сменят чаршафите си достатъчно често
