Челната тройка на страните с най-щастливо население се оглавява от жени, разкрива последният Световен доклад за щастието. Финландия, с лидер министър-председателя Сана Марин, бе коронована като държавата с най-щастливо общество.
Скандинавската страна с население от 5,5 милиона е на първо място в света от шест години насам, според стандартите, изложени в доклада, който беше публикуван по-рано тази седмица във връзка с Международния ден на щастието – инициатива на ООН, която започна през юли 2012 г. за насърчаване на глобалния принцип „Преследването на щастието е основна човешка цел.“
На второ място се нарежда Дания, чийто премиер Мете Фредериксен е лидер от юни 2019 г. Третото място е за друга скандинавска страна – Исландия, чийто министър-председател Катрин Якобсдотир е на поста от 2017 г.
Други държави с най-висок ранг, водени от жени, включват Швеция (на шесто място) с Магдалена Андерсон, която е министър-председател от ноември 2021 г. до октомври 2022 г., Нова Зеландия (на 10-о място) с Джасинда Ардерн, която се оттегли от поста по-рано тази година, и Литва (на 20-о място) с Ингрида Шимоните, министър-председател от декември 2020 г.
Това означава, че пет от топ 20 на най-щастливите страни са били водени от жени – в съотношение, което далеч надхвърля дела на жените, поемащи подобни роли в световен мащаб.
Проучването класира щастието на гражданите въз основа на тригодишна средна стойност между 2020-2022 г. и разглежда шест различни елемента. Тези елементи включват: доходи, здраве, наличие на някой, на когото да разчитате, чувство за свобода да вземате ключови житейски решения, щедрост и не на последно място, „отсъствието на корупция – всички те играят силна роля в подкрепата на оценките на живота“.
Участниците в проучаването биват анкетирани за тяхната социална подкрепа (например: „Ако сте били в беда, имате ли роднини или приятели, на които можете да разчитате да ви помогнат, когато имате нужда от тях, или не?“), способността да упражняват човешките си права (например: „Доволни ли сте или недоволни от свободата си да избирате какво правите с живота си?“), за ангажираността си в рамките общността („Дарили ли сте пари за благотворителност през последния месец?“) и за общото си доверие в големи институции („Широко разпространена ли е корупцията в правителството или не?“ и „Широко разпространена ли е корупцията в бизнеса или не?“).
Отговорите се изчисляват по скала от 0 до 10: като 0 е „напълно недоволни“, а 10 е „напълно удовлетворени“.
Докладът установява, че общият процент на алтруизъм се е увеличил по време на пандемията от COVID-19, тъй като „острият стрес или страхът мотивират хората да действат, което може да се прояви като помагащо поведение, когато се натрупа стрес в социален контекст“.
Той също така проследява и два поакзателя за нещастие (или ниско удовлетворение от живота) през последните три години, за да установи, че в световен мащаб и двата всъщност са намалели през годините на COVID-19.
Защо точно Финландия, Дания и Исландия имат толкова щастливо население? Нека да разгледаме някои възможни причини:
Дали не е заради женското лидерство?
Проучванията показват, че страните с жени лидери регистрират по-малко смъртни случаи от COVID-19, отколкото нациите, управлявани от мъже, което допълнително показва, че жените политически лидери са се справили по-добре по време на пандемията от мъжете лидери.
Сана Марин от Финландия вече се е превърнала в емблематична феминистка фигура, понякога дори и създавайки „скандални“ заглавия, като купонясва до късно през нощта като всеки нормален човек в 30-те си, но и говорейки срещу сексизма и отхвърляйки опитите да се спекулира с годините ѝ (37).
Повече от половината ѝ кабинет се състои от жени министри. През 2020 г. Марин обяви нова политика, даваща до седем месеца платен отпуск на всеки нов родител, за общо 14 месеца.
Подобно на Марин, датчанката Мете Фредериксен стана най-младият човек начело на страната си, когато стана министър-председател през 2019 г. Тя винаги се е заявявала като явен поддръжник на хората, преживели сексуално насилие. А също така и декларира и работи практически по ангажимента си да сложи край на сексизма и дискриминацията на работното място още от началото на своето управление.
Миналия декември, когато тя стана първата жена, спечелила втори мандат начело на Дания, в кабинета ѝ имаше 35% женско участие.
Исландия е имала две жени министър-председатели. Йохана Сигурдардотир ръководи страната между 2009 и 2013 г. Четири години по-късно членката на Althing for Reykjavík North Катрин Якобсдотир пое ролята.
47-годишната дама не само е запален говорител на женското лидерство и овластяване, но е и автор на публикации. Миналата година тя публикува дебютния си трилър, „Reykjavík“, който е написан в съавторство с най-продавания исландски писател Рагнар Йонасон. Според местна платформа за разпространение на книги в Исландия романът е бил най-продаваната книга в страната през 2022 г.
Дали не е заради социалната политика по отношение на децата?
Във Финландия детските надбавки се изплащат от държавни фондове за всички деца под 17 години. Бъдещите майки също имат право на помощ за майчинство, изплащана от правителството.
Финландия, Норвегия и Швеция имат схеми за парични грижи за деца под три години, които не са включени в субсидирани от държавата услуги за грижи за деца. Финландия дори предлага допълнителни плащания на хора, които за пръв път стават родители. Не е чудно, че те имат едно от най-високите усвоявания в тези страни.
В Дания всички деца от 26 седмици до училищна възраст имат гарантирано място в заведение за дневни грижи. Родителите могат да поискат до 75% държавна субсидия за разходите за грижи за деца – и дори повече за родители, които не отговарят на определен праг на доходите.
Според скорошен доклад на Bloomberg, Исландия се е превърнала в една от най-добрите страни в света за работещи родители.
Страната харчи по-висок процент от своя БВП за образование в ранна детска възраст и грижи за деца, отколкото всяка друга богата нация. Родителите в Исландия харчат средно 5% от доходите си за грижи за деца.
При тази изходна база може би не е изненадващо, че 96% от всички деца на възраст 3-5 години са записани в ранно детско образование?
И още нещо… всяка от трите най-щастливи страни промотира равенството между половете.
Интересно е да се отбележи връзката между най-високото класиране на Финландия, Дания и Исландия и техните челни позиции в класацията на Световния икономически форум за равенство между половете.
Финландия се класира на второ място в световен мащаб за равенство между половете миналата година, като загуби само от Исландия, която беше първа. А третото място? Това не беше Дания, а друга скандинавска страна – Норвегия.
Нова Зеландия и Швеция са на шесто и седмо място, което показва ясна връзка между най-щастливите страни и страните, които усърдно работят за осигуряване на равенство между половете в обществото.
В тези най-високо класирани страни различните пропорции на времето, прекарано в неплатена домашна работа и грижа, независимо кой пол ги осъществява, включително приготвяне на храна, миене на съдове, почистване, пране, гладене, градинарство, грижа за домашни любимци, пазаруване и обслужване и ремонт на лични и домакински вещи, са по-ниски, отколкото при останалите класирани държави.
Вижте още:
Защо холандските деца са най-щастливите на света? Тайната знаят само холандските родители
