Преди някоко години бях на конференция, когато един от говорещите спомена нещо, което ме разтърси. „Ти не сиуспехите си“.
Просто изречение с тежко въздействие. То се загнезди в мислите ми и започна да се върти. „Но това е моята идентичност. Моитеуспехи. Това, което съм изградила. Това съм аз. Как може да е истина?“ Очите ми започнаха да се насълзяват и истината ме порази. Ако не бях успехите си, какво бях?
Как онова, което постигаме, става наша идентичност.
Живеем в култура, която насърчава постигането на резултати. Възнаграждавани сме с пари, любов, похвала, възхищение, а сме наказвани с отхвърляне, изолация, съдене и подигравка. Докато растях, единствените пъти, в които ходихме в „МакДоналдс“, бяха, когато бележникът беше пълен с шестици. Бързото хранене беше специална награда, тъй като родителите ми готвеха всеки ден (което сега, като възрастен,осъзнавам като голяма награда). Никога не отивахме „просто ей така“. Бързо научих, че ако искам да получа награда, трябва да покажа видими резултати. Пристрастих се към заниманията си, към растящия списък с постижения и голямото количество успехи, които мога да предоставя.
Още като дете, а и днес, съм наричана „отличничка“ – ценя усилената работа над всичко друго. За щастие, аз наистина обичам това, което правя и наистина обичам да работя усилено.
Ето и уловката: Мога да работя много, но усилената работа невинаги се равнява на успех. Работила съм много за неща, които не са носили пари. Работила съм и съм била съдена. Резултатите на някои от заниманията ми са били пълен провал.
На какво трябва да разчитам?
Резултатите са доказателство, нали? Губим килограми като резултат от тренировки, изкарваме пари като резултат от по-високи продажби, хапваме пресни ягоди като резултат от грижите, които полагаме за двора си. Да виждаме резултати ни показва, че тежкият труд не е на вятъра. Затова и видимите резултати са онова, за което съм работила. Но аз не съм това.
Ягодите се развалят, килограмите се връщат. Да оценяваш себе си по резултатите значи да постигаш твърде малка част от това, което можеш да дадеш на света. Не изграждаме бизнес, за да постигаме резултати. Създаваме бизнес, за да въздействаме или да решим проблем – да накараме себе си или някой друг да почувства нещо. Ако разчитаме единствено на резултатите и построим нова къща, а под нея се отвори пропаст и я погълне – това значи ли, че ние самите не струваме? Не. Ако бизнесът ни се провали или процъфти, прави ли ни това лоши или добри хора? Не. Трябва да разделим двете страни на въпроса, за да видим истинската си стойност, която не е обвързана с резултати. Или с диета. Или с връзка. Или с инвестиция.
Защо това е важно
Да обосноваваме отношението към себеси и себеуважението с резултати от постигнатото е безсмислено и само създава атмосфера от желание да постигаме повече, да правим повече, да даваме повече, да работим повече. Работете колкото искате, бъдете всичко, което искате, правете, каквото искате, постигайте колкото искате – ще ви коства много да ме накарате да спра да влагам толкова много усилия и това е добре, дотогава, докогато разбирам колко много повече от постигнатите резултати съм.
Вие сте много повече от тялото, което сте изваяли. Много повече, от счетоводния си баланс. Много повече от спагетите, които ядете, защото едва свързвате двата края. Много повече от провалените връзки. Добри или лоши – вие сте много повече от резултат.
