Михаела Филева представи втория си самостоятелен албум – „Нова страница”. За първи път обложката и всички останали визии към CD-то са заснети изцяло с мобилен телефон – Huawei P20 Pro. Ето какво сподели самата Михаела по повод създаването му, както и какво е нивото на българската музика в момента.
Биляна Запрянова: Колко време ти отне да направиш албума?
Михаела Филева: Истината е, че във втория ми албум “Нова страница” има песни, идеите за които са се появили още преди две години. Интензивният период около записването и реализирането им, обаче, концетрирахме в последните 6-7 месеца преди официалното му издаване на 29 май.
БЗ: С кои артисти работи по създаването му?
МФ: Имам късмета да работя с много талантливи и можещи млади творци и изпълнители. На първо място музикалният ми продуцент в Монте мюзик – Веселин Ценов – Algoriddim. Под различна форма с изпълнение или с участие в писането на текст или музиката към някои от песните в албума се включват още Графа, Мила Стоянова, Николай Николов – EXC, Искрата, Pavell&Venci Venc’, Боян Христов, Martz, VenZy, Илия Григоров. Включихме и няколко акустични парчета, които са специален подарък за хората, които ще си купят албума. В рекординг сесиите се взеха участие момчетата от бандата ми Васил Крумов, Васил Вутев, Краси Тодоров, Борислав Бояджиев, Станислав Арабаджиев.
БЗ: Какво мислиш за българската музика в момента?
МФ: В момента е изключително любопитен период. Опитвам се макар, че съм вътре в нещата, да анализирам и да поглеждам обективно ситуацията отстрани. Има много талантливи музиканти, които съзнават смисъла на това да отдаваш живота си на изкуството, на това, че като всяко друго нещо, в което искаш да си добър са ти необходими десетте хиляди часа работа, за които говори Малкълм Гладуел – творят и създават нещата си с отношение, с идея, с послание. От друга страна не малко артисти подценяват потенциала на хората, които слушат музиката им, като им предлагат лесно смилаемо, повърхностно “творчество”. Уж всички искаме да правим големи неща, да развиваме сцената за качествена българска музика, а имам усещането, че просто някои мечтаят на дребно. Мислейки само за това какво ще е днес, за фалшивото внимание на купените гледания в сайтовете, за видеосподеляния, за бързата слава, в която няма истинско удовлетворение.
БЗ: Какво й липсва?
МФ: Липсва ни смелост да се отстояваме и обединеност. Нямаме музикална общност. Липсва правилно отношение – когато видиш нещо, което не харесаш, да не го сочиш с пръст, споделяйки го в социалните мрежи. Напротив – да споделиш 5 неща, които мислиш за стойностни, които да са антидот на видяното по-рано дори в собственото ти съзнание.
БЗ: Има ли песен от албума, която не харесваш?
МФ: Никой не може да ме накара да включа в албума си нещо, което не харесвам. Истински обичам всяко едно музикално търсене и съответно намиране, до което сме стигали с екипа ми в Монте Мюзик. Понякога, когато просто добрата идея не идва, това не е повод за паника. Не е нужно да правиш и компромис. В “грешката” няма нищо страшно, важното е да продължаваш да търсиш онова, което истински ще те вдъхнови и в което ще видиш смисъл. Тогава чак да натиснеш бутона REC.
БЗ: Кои са детските ти музикални идоли?
МФ: Мнооого симпатизрах на Christina Aguilera.
БЗ: Каква музика слушаш вкъщи?
МФ: В последно време съм на вълна Depeche.
БЗ: Пееш ли си под душа?
МФ: Винаги!
БЗ: Важни ли са музикалните награди?
МФ: Важни са. Когато наградените се определят от комисия от авторитети – това е начин да си свериш часовника. Повод да се погледнеш отстрани, да си направиш равносметка за изминалата една година в творчески план – дали и колко си израснал. Когато награда се връчва въз основа на предпочитанията на публиката пък, имаш възможност да разбереш какво вълнува хората в момента, което също е изклютително полезно.
