„Мързелът не съществува“ твърди психологът Лора Милър в статия за Psychology Today. Според нея, „Обвинението в мързел към някого е често употребявана критика, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо той не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него.“
Тоест, ние даваме оценка на някого за неговите действия (или по-често – за бездействието му) без да знаем причините, които стоят зад това негово поведение. А причините са много и едва ли можем да ги изброим изчерпателно в една статия.
Но нека помислим за няколко от тях.
Депресия – на физическо ниво най-честите симптоми са умора, липса на енергия, липса на апетит, болки в ставите и мускулите, усещане за физическо изтощение и отпуснатост на тялото. В глава е още по-страшно – усещане за безпомощност, безнадеждност и безсмислие на всичко, празнота, липса на мотивация, неспособност за изпитване на удоволствие и др. Такъв човек седи, лежи, гледа в една точка (или в екрана на компютъра), не прави нищо и често дори не говори. И е напълно естествено да изглежда мързелив в очите на хората с нормален тонус.
Страх от провал – Някои хора имат страхотни идеи и планове, но рядко ги осъществяват бързо. Отлагат, доизпипват детайли, променят първоначалната концепция, понякога се отчайват и зарязват всичко, после пак се връщат към работата си, но като цяло отстрани изглежда, че се мотаят, мързелуват, често ги наричат и безотговорни. А те просто се страхуват, че ще се провалят, че ако „нещото“, с което се занимават, не се получи перфектно, значи нищо не са направили.
Страх от отхвърляне/от неодобрение – Хората с такива страхове обикновено са пасивни, ще свършат нещо, само ако ги накараш. Не поемат инициатива за нищо от страх да не сгрешат и да бъдат критикувани. А това вероятно са го научили още в детството си – „Не можеш да миеш кристалните чаши, защото може да ги счупиш.“, „Не се катери по дървото, че ще паднеш и ще се пребиеш.“, не прави това, не прави онова… След години обаче репликите са „Как може да си толкова мързелив/а?“, „Няма ли поне веднъж сам/а да решиш да свършиш нещо?“
Страх, че не си достатъчно добър/а, сръчен/а, талантлив/а – Ниското самочувствие, неувереността в собствените сили, умения, таланти също могат да убият мотивацията за извършването на една или друга дейност. Тези хора не са мързеливи, но почти не излизат от обичайната си рутина, предпочитат да не рискуват с нови дейности и инициативи, за да не „лъсне“ пред другите истината за тяхната „посредственост“.
Страх от конфликти – Много хора се притесняват, че ако дадат директен израз на раздразнението или недоволството си ще наранят другите и ще влошат отношенията си с тях. За да избегнат конфликтите, те крият дълбоко в себе си недоволството и неудовлетвореността си. А понякога ги изразяват индиректно чрез „мързел“, отказвайки да вършат обичайните си дейности или разтакавайки се по начин, който може да вбеси околните. Това поведение е познато на психотерапевтите като пасивно-агресивен начин на общуване и не е мързел, а някакво въображаемо (понякога несъзнателно) отмъщение.
Разбира се, има и други състояния, освен страхове, зад маската на мързела – съпротива, липса на мотивация, преумора, нужда от внимание, а често и физически причини – като липса на витамини и минерали например. Но винаги има причина!
Американският психолог Леон Селтцер (Leon F. Seltzer, Ph.D), професор в Кливландския университет и с 30-годишна психотерапевтична практика определя идеята, че някой е „природно мързелив“, или че има „мързелива личност“ като мит.
„Мързелът не съществува. – казва той. – Това е само една дума, която сме създали, за да обясним нещо по-дълбоко и неуловимо, което бихме предпочели да пренебрегнем. Мислете за него като за симптом. Това е знак, че под повърхността се случва нещо друго.“
Статията на Маруся Берон е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора.
