Едно е сигурно в тоя живот: рано или късно влизаш в мола. Може да е просто, за да си платиш сметките или защото всичко друго в близост до работата ти е кал, бездомни кучета, каруци и препълнени с коли тротoари, докато ти е необходима храна…
Или защото рязко ти писва да се правиш на веган интелектуалец и решаваш да теглиш чертата и да се отдадеш на пороци, прахосничество и регрес. Или просто защото „веднъж се живее тоя живот, мама му стара“.
Каквато и да е причината, ето кои са хората, които задължително ще срещнеш в това пространство на покварата, удоволствията и разврата:
Майки с големи джипове, устни и дечица
Ще забележиш, още докато чакаш на светофара, как се придвижват с големите си джипове в различни цветове, строени в колона, от и към подземния паркинг на мола.
Те имат устни, които се виждат през прозореца на автомобила от дистанция, докато той е в движение и по едно дете на 2-6 години, което не говори, но пък си играе на десет „ай” устройства едновременно с безизрзана физиономия и блед вид, издаващ липса на витамин Д.
Последното е абсолютно разбираeмо, тъй като това дете никога не е ходило в парка. Все пак там може да има спринцовки от наркомани като през 90-те. Или поне със сигурност няма фризьор, педикюр и играчки за 200 лева бройката, които се чупят на втория ден. Какъв е смисълът да се ходи изобщо, демек?
Онези, които са „на кафенце“ вече шести час
Няма значение, че навън се разпролетява и точно днес е първият уикенд, в който температурата е 20 градуса и става за разходки, припичане на слънце и любов. Няма значение и че някой е подал сигнал за бомба в мола и в момента го евакуират. Нищо не може да спре човека, решил, че най-доброто място да се срещнеш с приятел на по чаша кафе е именно мола. Ако Смирненски беше жив, едва ли щеше да възпее загадъчността и нежността на Витоша при възможността да я погледне откъм Парадайса – тази мека на пълноценно прекараното време в градска среда…
О, съдба, каквото и да става, нека поне веднъж седмично всеки добър човек прекара обездвижен няколко часа на изкуствено осветление и вируси в стъкления дворец на нашия потребителски живот!
Спорно влюбена двойка в остър конфликт
Тя е втори курс PR в Софийския и вече не пребивава в Студентски, защото си има гадже с апартамент, с когото живее от едно известно време насам. Тоест – сбъдала е очакванията на родата за успешен живот на 70%. Остават само сватбата и внуците.
Ще се женят. Той е от Люлин 4 и на 37 му е време вече да се замисли за дом и семейство. Намерили са се.
Съботен ден в мола. Тя му е сърдита, защото той си гледа в телефона, докато тя го пита коя чанта повече му харесва. „Добре, не е ли достатъчно, че ти я купувам?“ – пита той – „Аз от чанти не разбирам“.
Тя мълчи и тръгва троснато напред. Всички наоколо разбират, че поне до първата брачна нощ сексът ще е нещо относително. Освен ако не й вземе и двете чанти.
Анцуг бой
Така и не си купих анцуг и не притежавам анцуг. Не се заяждам, просто така ми се стече живота. Веднъж обаче исках да си купя анцуг за домашна употреба. Казах си “какво толква, едни 20 лева.”
Отидох в произволен магазин за дрехи в мола и установих, че дънките са по-евтини от анцуга. Не си купих, разбира се. Но оттогава гледам на хората с памучни долнища с друго око. Схванах, че е престижно. Понякога майките с устите и джиповете са и с анцузи. Toва ги прави безсмъртни и непобедими.
Момиче, което говори за косата ти с небивал патос
Така. От една страна може и да ви се стори леко психо цялото нещо, ако досега не сте били в мола, но от друга – в случай че досега не сте били в мола, защо живеете изобщо?
Та, това са едни момичета, които стоят по средата на някой от безкрайните стъклени коридори и докато минавате покрай тях, ви заговарят с възможно най-превъзбудения и театрален тон на планетата, взирайки се в лицето ви, без да мигат.
Въпросът им винаги е свързан с косата ви. „Да ви предложим нещо за ВАШАТА КОСА?“ Историята мълчи дали някой някога се е спирал, за да научи подробности.
Тийнейджъри, които крещят и цвилят
Те се придвижват като облак на групи от по 10 човека и не си гледат в краката, защото си гледат в телефоните. Това обстоятелство ги прави опасни за себе си и околните, защото непрекъснато се бутат и залитат, докато крещят, сумтят и се хилят истерично на шеги, които само човек, роден след 2001 година, може да схване.
После ядат някакви вредни храни, напомпани с хормони и пържени в старо олио, след което отново на талази се отправят към училище за четвърти час „Свят и личност.”
Хора, дошли в София, САМО заради мола
Моловият туризъм е явление от градския живот, което в никакъв случай не бива да подценяваме. Със сигурност моловете в София привличат много повече хора всеки ден, отколкото който и да било културно-исторически обект в града.
Те идват със своите екзотични регистрации от всички входове на столицата и се изливат директно в подземните паркинги на моловете. Те не могат да стигнат пеша от Цум до Руската църква, но това няма никакво значение, защото се ориентират в мола по-добре, отколкото в собствената си плевня. Те са тук.
Всички от София ден и нощ
„София ден и нощ“, което по необясними причини не се казва „Симитли ден и нощ“, е предаване, от което можете да придобиете най-ясна представа какви граждани бихте срещнали в мола, ако решите безвъзвратно да изгубите един час от живота си в кич, консумеризъм и KFC.
Шопският в мола е рядкост. Този олдскуул диалект ще чуете по-скоро в градинката на Кристал, там – при пияниците и дрогаджиите, отколкото в елитарната молова действителност на човека в памучно горно и долно.
Да, човекът в анцуг извън хола си има мек изказ. Особено ако анцугът е с три черти. Той носи слънчеви очила на закрито и има татус-трайбъл на рамото.
Може би продуцентите на мегапродукцията са избрали своите герои именно след разходка в някой столичен мол, където бъдещите звезди са прекарвали шести час на кафенце в компанията на своята сърдита половинка, която мечтае за джип като на другите нормални жени с усти, но засега се задоволява само с втора чанта на промоция и нов козметичен продукт за прегоряла от преси и добър живот коса…
