През последните дни този въпрос ми е зададен сигурно към стотина пъти, като започнем от майка ми и свекърва ми, минем през продавачките от кварталния магазин, съседката, която всеки ден ме проверява да не би да изпусне новината, учителката в детската градина и двете ми по-големи деца.
Не че няма очевидни причини – нося се с един корем, размер огромен дирижабъл, а определената дата – термин вече отмина. Но бебето си седи вътре, не излиза и това си е.
Все още напредналото иначе във всички области човечество не е открило кое отключва раждането и в кой момент точно ще се случи знаменателното събитие. Този, който го направи, със сигурност ще получи Нобелова награда.
А дотогава на такива като мен не им остава нищо друго, освен просто да чакат. Бебето най-добре знае кога да излезе и кой е момента, когато е готово. Често грешно изчисленият термин е причина за объркване в датата на раждането като причините може да са много – нередовен цикъл, закъсняла овулация и други. Този път обаче аз знаех и точната дата на зачеване – но все пак бебето може да се роди две седмици преди или след определения термин.
Въобще, може да се роди винаги. Затова имам готов запас от отговори на въпроса: „Кога ще се роди бебето? – „Скоро, Не знам, Когато си иска, Аз съм като слоновете, Напролет. Най-симпатично е, когато някой започне да философства: „Айде де, няма ли да раждаш вече?” Все едно държа нещастното същество под ключ или целият процес зависи от мен.
Престанах да се обаждам на приятели и познати, защото първият въпрос е: има ли голяма новина? Не, няма, ако има, ще ви напиша. Но хората да проверят все пак. Свекърва ми даже си беше купила билет за автобуса за деня след термина, убедена незнайно защо, че бебето вече ще се е родило. Много бързо забравят тези хора как се ражда.
Порових се в интернет групите, където, разбира се, има най-разнообразни съвети. Освен изпитания стар трик със секса – много удобен похват за човек с шкембе с гигантски размери, там пише, че за предизвикване на раждането помагали ананас, чай от малини, изкачване на стълби и разходки. Разхождам се всеки ден, изядох три ананаса, изпих два чая, качвам стълби… Дали баба Ванга не е казала нещо по въпроса?
Иначе съм в бойна готовност. Багажът ми стои чинно подготвен в антрето, мъжът ми припалва и двете коли, да не би някоя да откаже, при всяка болка в корема започвам да се ослушвам и си мисля, ето…. часът дойде.
Ама не… След малко някой се обажда: „Следя тука във Фейсбук, но нищо не пишеш. Има ли бебе?”
