Даровете на антрополозите
По Коледа сигурно ви се случва да извикате в съзнанието си сцената от „Наистина любов“, в която мистър Бийн в ролята на продавач, грижливо и пипкаво опаковаше скъпото бижу, което Алън Рикман се опитваше да купи бързо и най-вече тайно. Мистър Бийн подхождаше творчески към задачата, а Рикман беснееше. За последно си припомних сцената, докато стоях на опашка в кварталното магазинче за красоти.
Жената пред мен беше купила пет свещника, а продавачката с педантичен артисцизъм ги овързваше в красива хартия, панделки и украси. Използвах нелепата ситуация – опашка за ненужни предмети с неясна функция – за да огледам всичко: ангели, свещници, сурвачки, борови клонки и прочие дребни сувенири, изложени вътре. В магазина ме заведе нуждата да купя подаръци за госпожите и леличката от детската на сина ми. Другите майки също ще носят. Добре че се похвалиха във фейсбук групата, иначе щях да забравя и много да се изложим. Освен това трябва да съобразя какво и за колко горе-долу са купили, понеже нали сте чували народната мъдрост: евтиният подарък обижда и двете страни.
Пътьом забърсвам подарък и за госпожата по английски на дъщеря ми. За нея избирам нещо по-хубаво, тя си върши работата с талант и финес (пишете ми на лични да ви кажа адреса на школата.)
Подаръците за госпожите идват след като съм купила подарък за малкото в детската, за голямото в балета, подарък за госпожата по балет и за сенсея в айкидото. Децата в училище ще имат томбола, така че съм дала пари на дъщеря ми да купи нещо. Тя и шестте й най-добри приятелки ще си разменят допълнително подаръци – та и за там.
Още не съм купила също така подаръци за децата на приятелите, у които ще ходим на гости след голямото коледно плюскане. Онзи хонорар, дето го чаках два месеца, и си представях как ще го похарча за обувки, взе да се топи. Обувките ще чакат, защото честта на фамилията и отчитането й с подаръци е по-важна.
На коледната томбола в новата работа ще занеса комплекта от некачествен тирбушон и две декоративни запушалки за бутилка вино, дето миналата година ми се паднаха от томболата в старата работа. Не познавам човек, който да има нужда от запушване на отворена бутилка вино. Честно, какъв човек трябва да си, че да отвориш бутилка вино и да не й видиш дъното?
Такъв, който не заслужава подаръци – ето какъв. Това прави от подаръчния комплект тирбушон и тапи образцов матом.
Матомите, ако не помните, са онези безсмислени предмети, които хобитите имат навика да си подаряват. Описанието на навиците на хобитите е в самото начало на „Властелина на пръстените“, преди екшъна. Там Толкин създава етнографския портрет на хобитовия род. Там пише как хобитите обичат да си ходят на гости, където трябва да носят подаръци. Домакинът също трябва да раздаде подаръци. Най-често това са дребни и напълно безсмислени вещи, които като се съберат в голямо количество, задръстват хобитовите дупки. Това довежда до създаването на музей на матома. Има предмети, озовали се в музея, след като са обиколили цялото хобитово село под формата на подарък.
Сигурна съм, че достопочтеният оксфордски професор е чел „Дарът“ – основополагащо изследване на Марсел Мос.
Мдамм, по Коледа вие може да обичате да четете О`Хенри, Дикенс или коледните разкази на Георги Господинов. Моето настолно четиво обаче е бащата на социалната антропология. Препоръчвам го. В „Дарът“ мосю Мос описва сложните системи от дарове, които си разменят архаичните племена от Полизения и Меланезия. За да опише комплицираните им отношения, Мос даже заимства терминология от облигационното право – облигация, престация и т.н.
Ако в едно семейство например се роди момче, всички жители на селото идват с подаръци. Родителите обаче на свой ред са длъжни да подарят по нещо на всеки. При това трябва да държат сметка – подаръците имат душа, пол и други важни характеристики. На роднините по женска линия следва да се направи определен подарък, същото се отнася и за роднините по мъжка.
Дефиницията за подарък е сложна. Освен предмет, крава или кокошка, може да е дете, също така е важно да се уточни дали жената бива дадена като подарък на мъжа, или е обратното. Важно е кой подарява и най-важното безспорно е как да отвърнеш на подаръка. Длъжен си да надцакаш. Неовъзмезденият подарък пък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му. Стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране – заключава на едно място Мос.
Всичко това минава през съзнанието ми, докато стоя на опашката за порцеланови ангели, внос от Китай. Обменът е съществена част от социалните взаимоотношения и както става ясно, не е от вчера. Благодарение на социалните науки и художествената литература, се чувствам част от общия пулс на човечеството – който бие не с ритъма на големите политически сътресения или екологичните проблеми, а със загрижеността за семейния престиж, изразен в осигуряването на съответния потлач.
Ето ме, значи, в една редица с полинезийците отпреди стотина години и даже с фикционалните хобити. Започвам да се чувствам почти като племенна жрица или кралица на елфите, потропвайки от крак на крак на опашката.
След Коледа с малко късмет няма да сме чак разорени, но ще сме раздали значителна сума за напълно безсмислени предмети, укрепващи социалните ни отношения с другите.
В добавка ще сме станали собственици на нови партиди свещници, коледни чаши, порцеланови поставки за готварска лъжица и елхички, казващи „хо-хо“, може и на нов комплект нефункционален тирбушон и тапи. Не предлагам да сложим край на това безумие – твърде радикално е. Предлагам само да учредим един музей на матома, в който всеки да може да носи ненужните и непоискани коледни дарове.
P.S.
Забравих да купя подарък за директорката на детската, та пак ще се редя на опашка.
&bsp;
