За рождения си ден малката Таня получи много подаръци. Тя най-много се зарадва на комплект моливчета, пет цветни братчета. Само че, за беда, през нощта непослушния котарак Мъро ги намери. Той започна да си играе с тях и ги разпиля из цялата къща. Моливчетата не се притесниха особено. Те бяха любопитни да узнаят повече за света около себе си.
Жълтото моливче попадна при играчките.
-Хей, играчки, направете ми път! – каза то.
-Ха-ха. Кой си пък ти? – каза с пренебрежение една кукла.
-Как кой? Аз съм жълтото моливче!
-И какво от това? Какво можеш да правиш? Аз мога да пея, влакчето се движи по своите релси, пианото свири. Ти можеш да рисуваш само в жълто. Каква картина е тази, която е само в жълто? Никаква!
Жълтото моливче много се натъжи. Червеното моливче се оказа в кухнята.
-Хей, какво си ти? – обади се една лъжица.
-Как какво? Аз съм червеното моливче! – отговори гордо то.
-За какво служиш? Ние храним Танчето. Майка й сипва супичка в купичката, вода в чашката, а аз й давам храната в устата, за да стане голяма и умна. А ти какво правиш? Рисуваш само в червено. Не може само в червено, това не е никаква картина! Червеното моливче се почувства много ненужно и самотно. Синьото моливче се озова в антрето. То се заплете във връзките на една обувка и я дръпна силно, без да иска.
-Хей, я по-полека! – извика тя.
– Какво правиш тук? Това място не е за теб! Що за чудо си?
-Аз съм синьото моливче!
-Колко си ненужно! – каза надменно обувката.
– Виж ни! Тук всички сме много важни за Танчето. Аз й топля краченцата, когато играе на двора. Палтото я пази от студа и вятъра през зимата. Шапката й топли главата и ушите, за да не се разболява. А ти си само едно синьо и нищо повече! Зеленото моливче беше захвърлено в шкафа с лекарствата.
-Ние тук сме най-важните! – казаха те. – Когато Таня се разболее, ние идваме на помощ. В нас има хиляди войници, които побеждават лошите микроби, които измъчват нашето момиченце. Ние сме спасителите на нейното здраве. Само майката на Танчето ни дава, защото ние сме толкова силни, че можем да я нараним, ако тя сама си вземе от нас!
Зеленото моливче си мислеше, че също е много важно и затова каза:
-И аз съм важно! Аз рисувам тревата, листата на дърветата, дори зелената рокличка на Таня!
-Ха-ха! – изсмяха се лекарствата.
– Трева и листа ! А къде е дървото? Къде е детето? Само рокля и листа – каква е тази картина?
Зеленото се разочарова: „Значи не ставам за нищо, без моите братчета.” Оранжевото моливче попадна в леглото на детето. То се плъзна по възглавницата и нарисува една малка оранжева чертичка.
-Хей, я внимавай! – извика възглавницата. – Виж какво направи!
-Аз не съм виновно. Котаракът ме донесе тук!
-Какво си ти? – възглавницата не беше виждала такова нещо до тогава.
-Аз съм оранжевото моливче!
-И за какво служиш?
-Рисувам оранжеви неща!
-Че това не е никак важно! Важни сме ние тук! Танчето ляга върху мен всяка нощ, за да си почине след дългия ден. Аз й разказвам хубави сладки сънища. Завивката я обгръща мекичко и топличко, докато тя пътешества в света на сънищата. Докато възглавницата разказваше, Таня се събуди. Тя намери оранжевото моливче до себе си.
-Какво правиш тук? – попита учудено детето. То не чу гласа на моливчето, което много искаше да му разкаже всичко, което му се е случило. Таня веднага се досети: -Мъро! Какво си направил? Къде са ми всичките моливчета?
Тя скочи от леглото и както си беше, боса и по пижамка, обиколи цялата къща и намери всички моливчета. С нетърпение извади един бял лист и започна да рисува. И стана чудо! На белия лист изгря жълто слънце, развълнува се синьо море, зашумяха зелени дървета. Появиха се пъстри пеперуди и едно оранжево Танче хукна по златния пясък, а в ръцете си държеше цветни балони. Над тях имаше пъстроцветна дъга. Имаше и цветя, и птички, дори и един дворец! Цял прекрасен, цветен свят засия на листа. Всички у дома се възхитиха на рисунката. Най-щастливи бяха моливчетата, защото бяха отново заедно и показаха на всички колко са важни за детето. Защото те превръщат в реалност света на детското въображение.
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
