Лесна, а? Отново един от недооценените тийн филми, които минаха и заминаха по кината, без някой да им обърне особено внимание. Освен че това е филмът, с който звездата на Ема Стоун изгря, това е и филм, който се шегува с всички тийн клишета, на които останалите представители на жанра се уповават. Бъзик с първия секс, толкова важен в тази възраст, с клишетата, етикетите, класовото и социално разделение, което всички сме преживели под някаква форма в гимназията.

Moonrise Kingdom. Един от тотално подценените филми на великолепния Уес Андерсън, който може да разкаже всяка история, дори най-баналната, все едно е вълшебно приключение до непознати места. Не е ли смисълът на киното именно в това. Moonrise Kingdom не е типичният тийн филм, но той трудно може да се побере, в който и да било жанр. Но не е и филм за деца, въпреки че основните му персонажи са такива – деца на прага да станат тийнейджъри. Не е и за възрастните – макар те да заемат основна роля в него. Той е филм за всички неща, които те вълнуват, когато си малък и когато си тийнейджър – за онези драми и емоции, които ти се струват огромни, за най-важните и страшни проблеми на света. И най-дразнещото е, че всички останали, всички пораснали, ги омаловажават. А не трябва. Прекрасна приказка за първата любов и защо човек си заслужава да се бори, когато обича. Винаги.

Джуно. Наградата за сценарий на Академията отива при татуираната Диабло Коди през 2008-а за забавно-притеснителната й история за бременна тийнейджърка и нейните неволи и страсти по време на тази бременност. Филмът не излезе по кината тук на време, а много хора, които го гледаха впоследствие, след като Оскарът му беше връчен, бяха потресени от упадъчния морал на лентата. Диабло Коди решава да разкаже истинската история на своя приятелка, която забременява през втората им година като гимназистки. Коди прави разказа прекрасно – с чувство за хумор, без да се взима много насериозно и без да създава драми и проблеми от това, което се случва. Не, това не е просто филм за бременни тийнейждъри, нито е филм за родителството. Това е филм за любовта, за отговорността, за приятелството, за секса, който понякога свършва с бебета, ако не внимаваш, за разбирането, за различната гледна точка към един проблем и най-вече за порастването. Което се случва, когато ти пожелаеш, а не когато някой ти каже, че вече си голям.

Купонджийки. Известен по-скоро с английското си име Spring Breakers, този филм не е за всеки зрител, но е много ярък и различен представител на доброто тийн кино, което рядко ще видите, а може и да харесате. Както предполага името му, историята разказва за четири пощурели и загорели тийнейджърки, преминаващи във възрастта на „вече съм пораснало момиче“, които търсят начин и средства да прекарат така известната в Щатите пролетна ваканция. За незапознатите – това е важна случка в порастването на всеки млад човек отвъд Океана. Те се запознават с отворен мошеник рапър, в ролята разхайтеният в най-чаровния му вид Джеймс Франко, който им обещава епохално прекарване и кинти. Всички тези неща хем се случват, тоест има епохалност и история, хем – не. Филмът е забавна трактовка на модерното тийн поколение и е изпълнен с ирония, сарказъм и черен хумор. Освен това има страхотен саундтрак.

Вината в нашите звезди. Поставянето на този филм в класацията звучи като клише за повечето хора. Все пак трудно мога да отрека, че именно това е книгата, която ме трогна много, преди няколко лета, в безобразните жеги. Книгата ме разплака с глас, това стана и с филма. Отрицанието на нещо, самото защото то е комерсиално, говори за тесногръдие и липса на сензитивност към неща, които просто са добри. А този филм е именно такъв. Нормално е тийнейджъри, умиращи от рак да не са вашата тема, нормално е болестите на кино да не ви харесват. Много по-нормално е от обратното. „Вината в нашите звезди“ е филм за чувството за хумор, за прекрасната Холандия, за недъзите, за гадния живот и за това, че всички в един момент сме неудачници и това е окей.

The Breakfast Club. Финалното предложение е нещо старо, но златно. Една от класиките на доброто тийн кино не случайно е такава. След появата на филма през 1985-а много хора се опитват да повторят формулата и успеха му, но безуспешно. Лентата, донякъде режисирана и написана, донякъде импровизирана от актьорите си, разказва за един ден от наказанието на група от петима ученици от почти всички социални групи известни на младия човек, който е ходил на училище. През бунтаря и задръстеняка, спортиста и хубавелката, чак до особнячката - тук има всичко. The Breakfast Club е неумираща класика, която затваря персонажите си в едно пространство и ги разработва, като излиза тотално извън клишетата, макар в началото да е започнал именно от там.