На края на света,там където се събирали небето и земята живеело Слънцето ,близо до Дядо Боже. Цял ден светело и обикаляло по небето,а вечер се прибирало да си почине, да хапне, да поговори с майка си за това, що е видяло и чуло през деня. Отскоро обаче се прибирало кахърно,че дори майка му не смеела да го посрещне,камо ли да му даде супа за вечеря или сладки меденки.
Неее,умница била майка му, не се показвала пред него, скривала се зад вратата и чакала да се успокои, да пийне студена кладенчова водица и да си легне.Чудела се слънчовата майка,какво е ядосало слънцето,че да си ляга гладен и несподелен. Даа,истината е,че слънчо споделял всичко с майка си, а тя обичала да слуша , що е видяло на земята и небето. И на нея не и било лесно,имало дни, в които не можела да подвие крак от посетители. Идвали хора от близо и далече да молят за помощ,или да искат нещо от слънцето,някои чакали с дни да ги приеме……. ,но мъдрата слънчова майка не допускала никой до слънцето.
-Как ли пък не, цял ден детето ми се скъсва да свети,работи от сутрин до здрач,та като се върне ,вместо да си почине ,да седне и да слуша мъките на хората. Не става така,иди ми дойди ми!Ех,да имах снахица,златна да ми е,щях да тура ред и дициплина. Жив да ми е,ама време му да си намери невеста…….хубава,оправна и работлива булчица,да напълни къщата с дечица ,та да не се чумери вечер и да ляга гладен. Мислела майка му как да му намери невеста и намислила да говори с месечината.Роднини били и се имали,но как да я хване,денем спи и цяла нощ свети. А как работи само…..има няма всеки месец,ту дебелее ,сетне слабее,женска му работа,тюхкала се слънчовата майка докато заспи. Утрото е по-мъдро от вечерта,повъртяла се още малко и заспала.Рано рано станала,омесила тесто,изпекла питка,сварила мляко и зачакала Слънцето да стане.
-Ще хапне топла питка,ще си изпие млякото и преди да тръгне ще му кажа,каквото имам да кажа,давала си кураж сама на себе си,защото познавала огнения характер на детето си.
Събудила Зорницата Слънцето, хапнало топлата питка,изпило си млякото и казало на майка си:
-Тръгвам майко,че път ме чака,дълъг ден ще е,та по-късно ще се върна.Ти не ме чакай,лягай си ако си уморена.
-Спорен ден сине,ама имам една молба ,да кажеш на месечината,да ми дойде на гости,че се забравихме.
-Какво гости бе мамо,много работи и то само нощем,много фази и цикли има и от броене и изчисления няма време за празни приказки.И за какво ще си говориш с нея,попитало я слънцето.
-Еее синко,наши си женски работи,жени сме има за какво да приказваме,нас не ни мисли,отговорила слънчовата майка разочарована,че е ударила на камък.
Тръгнало слънцето по пътя си и озарило небето и земята с първите си лъчи.
Добреее,замислила се тя,не стана работата с гостито, с кой,с кой да поговоря та да се нареди работата?Както си седяла на пейката пред портата видяла едно дете,сам самичко,насред полето.Присвила очи и се загледала във върволицата от народ, търсещ Слънцето.Станала жената и се забързала към детето.
-Как се казваш детко,погалила го по бузката тя?
-Не знам,погледнало я с големите си очи детето.
-Къде е майка ти,баща ти?
-Амии,не знам…..
-От къде си,с кой си дошъл до тук?
-Не си спомням,прошепнало детето и аха да разреве.
-Брях,каква беда,помислила Слънчовата майка.Сигурно се е загубило милото и някоя майка плаче някъде и се моли на дядо боже да се намери рожбата и.
-Хайде,идвай с мен да хапнеш,да си умиеш очите и да поспиш. Аз ще разбера кое и що и повела детето в дома си.Измила го със слънчева вода,сложила му да хапне и пийне,и сетне да се наспи.Ошетала си къщата,простряла прането да го изсуши слънцето и издуха вятъра,премела двора,наляла вода от кладенеца и застанала на портата,да види до къде е стигнало момчето и на Небето.А народа стигнал до портата на слънчовата къща,разпрягат конете и се разполагат на земята,зер знаят,че се чака.
-Добро утро стопанке,поздравили я хората.
-Добро да е и за вас,отговорила им тя.Някой да си е загубил детето,знаете ли нещо….
Настанала една суматоха,всеки гледа и търси,питат и разпитват един друг,писнали жените,свалили калпаците мъжете,и след малко отговорили.
-Спокойно стопанке!Не е наше,чуждо ще да е,наште са си тука и пак седнали да се разговарят.
Ядосала се слънчовата майка,че като се развикала,вдигнала метлата и им казала:
-Спокойно ли?Чуждо било,така ли? Та като е чуждо няма ли си майка да плаче за него?Сърце нямате ли бе хора?Ката ден седите и чакате и само искате……..искате,я да ви чуя за какво сте дошли днеска.Ти,посочила с метлата един охранен и червендалест мъж,ти за какво си дошъл,какво искаш от слънцето?
-Аз ли,огледал се той объркано?
-Да,ти.Не се оглеждай,а говори!
-Амии,почесал се по главата човека,на зор съм и искам да говоря със слънцето.
-Е,какъв е тоя зор,че по първи петли ми седиш пред вратите?
-Аааа,хъката-мъката,изпотил се човека,ааа..аа, искам от слънцето да пече повече на съседните ниви,а над моите по- полечка,да са ми пълни класовете,та повечко брашно да изкарам,казал си човека болката.
-А ти,попитала слънчовата майка мъжа до него,ти какво искаш?
-Е па,аз за лозето съм дошъл да го моля,да ме подмине ден-два,да не прегори зърната,да ми е по-гъсто виното в бъчвите.
Избутал го трети и и започнал да говори за кошерите, пчелите му не се роели,та може ли Слънцето……,дигнала се гълчава до бога.
Заговорили един през друг,забутали се с лакти да минат по-напред,та да си кажат болката пред слънчовата майка.Всеки иска от Слънцето нещо: да свети по-ниско,ака може по-високо да грее, зимно време по-дълго да е, много рано се прибирало,късно ставало…….слушала слънчовата майка,че като се ядосала вдигнала метлата и ги подгонила.
-Срам нямате ли бре хора?Слънцето свети за всички,за цялата земя се грижи и милее,как я мислите вие тая работа,че да му губите времето с ялови работи.Айде,друм от тук да ви видя гърбовете,че ви почвам наред с метлата,неблагодарници такива.Само мрънкате и се оплаквате……,туй било,онуй било,слънцето да не е Господ!
Уплашили се хората от метлата и гнева на стопанката и си събрали партакешите бързо-бързо.Останало само едно младо момиче ,което плахо се приближило до нея с молба да я изслуша.Харесала добрите очи на момата, изписаните и гайтан вежди я поканала вътре да седнат и да се разговорят.
–Не им се сърди майко,хора сме грешим ,ама все сме недоволни и искаме,и все чакаме чудо ,хванала я за ръката момата,ама всеки с мъката и дерта си.Като попита знаем ли чио е детето,се сетих за стринка ми от наше село.Голяма беда ни сполетя лани,та за това съм дошла да говоря със Слънцето.
-Беда,каква беда,нищо не знам,за какво говориш?
-Хала дойде в селото ни,фучи и гърми,дига сичко във въздуха и иска всяка пролет да земе и отнесе в дън гори най-личната мома на селото.Взима я и никой очите и не вижда,нито чува нещо за нея.Стрина ми, втора мома дава на халата,остана и едно мъничко дете,дай боже да го е довела тука,да го пази Слънцето…………..,знам ли?,навела замислено глава тя.
-Ееее,не думай,голяма мъка е това,за майката,че и за всички ви,хванала се за главата слънчовата майка.Само да дойде момчето ми,сичко ща му кажа,още утре да оправи халата,пуста опустяла бял ден да не види дано.А хапни чедо,че малко бледичка ми се виждаш,зашетала стопанката,наредила масата сипала червено винце,бяло сиренце и питка.Хапвали,пийвали и сладко-сладко си говорили,не усетили как лети времето.
-Тръгвам,че приказките край нямат,скочило момичето на крака.Късно стана,а утре път ме чака.Благодаря ти за всичко,целунала ръката й и се сбогувала.
Станала слънчовата майка да я изпроводи до вратата и гледа,че Слънцето захожда и ахаа да си дойде.Хванала момичето за ръка и бърже я дръпнало в къщата,да я не види Слънцето.
-Никъде няма да ходиш,тука ще останеш да пренощуваш!
-Амаа,дръпнала се момата,какво стана,ужким всичко беше наред ……
-Какво,какво……..Слънцето си идва не виждаш ли?,сопнала и се старата.
-Е,какво страшно има……..,таман ще го почета и ще си питам питането,
още по-объркана отговорила момата.
-Нищо не питаш и не говориш. Иде изморен и гладен и дорде се не навечеря,да не си му пред очите.Има дни дето и аз се крия зад вратата,нищо че съм му майка.
-Е па как така,повдигнала писаните си вежди момата,майка си му излез на преде му и кажи……….,но старата я прекъснала,хванала и ръката и и казала:
-Манечка си още и не разбираш,много е серт момчето ми.Всичко вижда и чува по земята,какви ги вършат хората,как я мислиш,леко ли му……..Майка съм му,жаля си го….. и ти майка ще станеш и ше ме разбереш……..
Скрила момата на тавана,казала и да мълчи и да заспива,че утре път я чака.Легнала на пода и се замислила за слънцето,за майка му,за алчната хала и как ли слънцето ще пребори халата, та момите и момците в селото да тръгнат да се залибват по кладенците……..,то и на мен ми е дошло времето да ми земат китката и отпият от менците,размечтала се тя и заспала сладко и медено.
Заспала посред нощите и слънчовата майка.Колко време спала,сънувала ли или будувала,но до леглото и седи месечината и и говори тихичко в ухото:
-Знам защо ме викаш,и ще ти кажа това,което знам!Иска слънцето да си вземе мома,ама от земята да е!А е кахърен,щот аз и той сичко виждаме и чуваме ,той денем,аз нощем.Гледаме и убавото,ама и много лошо има по земята майко!Нощем излиза лошотията и гяволията на хората ……..не е за приказване,да му не даваме сила на злото.Мене се мъчат да свалят на земята,да ми вземат силата вещерите,огън да ги гори дано.Гледай и си трай,момата сама ще дойде при Слънцето…….и изчезнала!
Изтекла нощта,кой спал,кой не спал,кой сънувал,а момата будна и не я свърта на пода.Станала тихичко,умила си очите,сресала косите и уплела плитките, прекръстила се и стой та гледай.
Докато Зорницата събуди Слънцето,момата омесила тестото,опекла хляба,напълнила менците с кладенчова вода,ошетала и измела,турила чиста покривка и наредила масата.
-Браво на мен,похвалила се сама себе си момата,спорна и добра работа свърших,време е да си тръгна преди да ме види Слънцето.Уплаши ме слънчовата майка и не ща да го видя вече,врътнала кръшна снага момата и тръгнала да излиза през вратата.За зла врага,спънала се в метлата и падайки на пода, съборила паниците,разляла менците с вода,дигнала шум до бога,та всички да се събудят.
-Ама и аз съм една ……..бутни къща,сигурно за това татко ми все повтаря”ожени мома,да не е у дома”,ядосала се тя,че е такава съпетана и понечила да стане.Гледа Слънцето над нея смее се и подава ръка да я дигне. Отупала си дрехите,оправила плитките и поела ръката на Слънцето и се изправила срещу него.Погледнал я той в очите и………и останал там,усетила огнената му сила момата и……….работата станала.Влюбили се на мига и от тогава до сега живеят щастливо и задружно.Вдигнали свадба за чудо и приказ,три дни яли,пили и се веселили.Зорницата и вечерницата им кумували , а Месечината и Вятъра станали кръстници на слънчените им момичета.
Слънчовата майка получила това,което искала.Върнала намереното дете в селото и останала да живее там.От изгрев до здрач гледала момчето си на небето и помагала на хората,за да си помогнат и те.Разказвала им всичко,което слушала години наред от слънцето.Веднъж годишно гостувала в слънчовия дом,радвала се на слънчевите си внучета и слънчовата невеста.
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
