„В училище днес ни говориха за наркотиците и колко е опасна марихуаната“ – съобщава дъщеря ми, (на 13) по време на вечеря. Тук аз хем признавам, че училището е направило нещо полезно, хем за всеки случай сигурно за 78-ми път изнасям и аз лекцията „колко са опасни наркотиците“. Казвам, че според мен марихуаната е ненужно диаболизирана.
Знам, че има мека дрога и твърда дрога. Вярвам, че разграничението е важно и опасностите не бива да се преувеличават. Защото ако си на 16 и се случи да дръпнеш коз и „не ти стане нищо“, току-виж погрешно заключиш, че щом марихуаната е така безобидна, сигурно и всички други наркотици са такива, а възрастните само те плашат, понеже нищо не разбират.
Та говорим известно време за това колко е гадна дрогата. По мое време родителите основно се притесняваха от алкохол и непланирана бременност. Наркоманите бяха ярки градски персонажи, на които гледахме като на екзотични същества, нещо като литературни герои. През 90-те няколко мои познати изгоряха, а вътрешния двор, в който мина детството ми, заключен между няколко централно-софийски улици, се беше превърнал в „офис“ на местния дилър.
Споделям честно всичко, което знам, а също тревогите и притесненията си. По някое време обаче ме спохожда неясното усещане, че нещо изпускам.
„Ами да – казвам, – всъщност никой няма да ти подаде спринцовка, хапче, прахче или бог знае какво с думите – заповядай, скъпа, употребата пристрастява, изпича ти мозъка, превръща те в зомби и има куп странични ефекти, до един неприятни. Ще ти давам тази гадна субстанция даром, докато клъвнеш, и после си моя.“
Опасността вероятно идва под формата на готиния ученик, който те кани на кафе или купон, или на отраканата съученичка, с която всички искат да движат… Не знам как точно идва, но предполагам, че има добър маркетинг. За разлика от цигарите, които вече вървят с подробни предупреждения, никой няма да зарибява дете с наркотици, обяснявайки му, колко са вредни.
Попитайте кой да е пушач кой е първият му спомен, свързан с цигарите. Ще ви разкаже за готината руса приятелка на майка си с дългите пръсти или хубавата съученичка на брат му, дето е държала цигарата със свити пръсти и това е изглеждало суперготино… Порокът е секси и има по-добър ПР от добродетелното въздържание. Затова и по филмите вече не дават да се пуши.
Помните ли „Малена“? Онази сцена, в която Моника Белучи захапа цигара и купища мъже я наобиколиха, предлагайки й огънче. Една Белучи с цигара в уста е по-силна от всички противни картинки, които слагат по цигарите, от всички омирисани гадно роднини и познати, от всички кашлящи и храчещи съседи с пожълтели пръсти – цялото войнство на предупредителните сигнали и ходещи доказателства за вреда биват издухани от едно дръпване на божествената Моника.
От филми, книги, поп музика знаем много за капана, който щраква за наркомана, но знаем малко за примамката, която го вкарва вътре.
Мисля, че това е липсващото нещо в разяснителните кампании, които не са лошо нещо. Напротив, полезни са. Само не знам дали имат надежден ПР.
