Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда
Живели някога щастливо цар и царица. Но в деня, когато родила своите две момиченца, царицата умряла. Цар Славен много страдал, загубил желание за живот и само малките деца му давали сили да продължи напред. Царят имал зъл враг – Владетелят на драконите, който завиждал на щастието и богатството му и чакал удобен случай да му отнеме всичко.
Докато страдал и се измъчвал от личните си болки, царят не забелязал, че в страната има размирици, войската му отслабила своята мощ, всичко вървяло надолу без мъдрите съвети на владетеля си. Владетелят на драконите използвал този момент и атакувал столицата, обезоръжил войската, влязъл необезпокояван в царския дворец и заплашил овдовелия монарх, че ще убие децата му, ако не му отстъпи царството си. Нямало какво да се прави. Цар Славен взел децата си и заминал надалече. Дълго се скитал и попаднал в едно село.
Тамошният майстор ковач се смилил над него и го взел при себе си за чирак. Царят се представял с името Слави и никой не знаел истинската му история. Бил много усърден и трудолюбив . Цялото село го заобичало и му помагало в отглеждането на момиченцата му Ангелина и Радостина. Минало много време. Момичетата пораснали. Майсторът ковач остарял и се оттеглил в заслужена почивка. Слави заел неговото място. Времената ставали все по-тежки. Драконите, които владеели царството , ставали все по-свирепи и алчни. Постоянно ограбвали градове и села и отвличали хора.
Един ден нападнали селото на Слави и отвлекли Ангелина. Никой не могъл да и помогне. Драконът я понесъл високо в небето и се загубил в далечината. В това време един принц от далечно царство тръгнал на лов и се загубил. В търсене на обратния път, той попаднал в драконовото царство. Видял прелитащия дракон, който носел красива девойка, стрелял с лъка си и го улучил. Ангелина паднала на земята. Не се наранила, само роклята и се закачила на храст и се откъснало едно платче . Принцът я хванал за ръка и побягнали.
В средата на гората видели кладенец. Били принудени да скочат в него, за да се спасят от гонещите ги дракони. Панделката от косата на девойката паднала пред кладенеца. Когато достигнали дъното на кладенеца, те се озовали в нов, прекрасен свят. Усмихнати хора ги посрещнали радостно. Настанили ги в прекрасна къща. Принцът и Ангелина забравили всичко за своя предишен живот и се вписали като част от новия свят. Втората сестра Радостина била готова на всичко, за да намери сестра си. Бащата и изковал най-здравата ризница, шлем и меч. Тя се сбогувала с него и с хората от селото и тръгнала на път. Нощта я заварила в драконовата гора. Тя легнала да си почине под едно дърво. Изведнъж пред нея заблещукали пъстроцветни светлинки. Това били горските феи. Те и казали, че сестра й и не е в двореца на драконите и й разказали всичко. На сутринта Радостина тръгнала да търси следи от сестра си в гората. Намерила парчето от рокля. После открила кладенеца и панделката на земята. Обикаляла около него, взирала се , ослушвала се искала да разбере какво се е случило . Когато дошла нощта, видяла нещо да блещука по земята. Това било вълшебен прах за забрава, който блестял на лунна светлина. Радостина проследила пътечката от прах и тя я довела до малка къщичка. Надникнала през прозореца и видяла стара вещица да се взира в огромна кристална топка. А там се виждал един прекрасен свят с щастливи хора, деца, цветя. Сред тях тя видяла сестра си. Радостина блъснала вратата с всички сили и застанала пред вещицата като истински воин в своите доспехи. Старицата се уплашила и викнала:
-Не ме погубвай! Нищо лошо съм направила!
-Как да не си? Сестра ми и всички тези хора са в твой плен!
-Това са нещастни хора, които щяха да загубят живота си. Аз не съм ги пленила, а напротив – спасих ги! Дарих ги с всичко, за да бъдат щастливи !
-Това не е щастие, а илюзия! Защо го правиш?
-Погледни ме – аз съм стара и самотна. Единствената ми радост на този свят е да гледам живота на тези хора. Аз живея с техните радости и вълнения.
Радостина накарала вещицата да освободи хората. Завела ги заедно с вещицата в своето село. Бащата на двете момичета бил много щастлив да ги види отново заедно, както и на зетя, който му довела едната от тях. След като радостта преминала, други, по-стари вълнения се върнали в сърцата на хората от селото. Слави бил разкрил на всички своята истинска самоличност и, получил подкрепата на народа, бил готов да го поведе и да освободи царството си от дългогодишната обсада на драконите. Въоръжил всички с изковани от него мечове и саби и поели на бой . Битката била епична.
Крещели хора и дракони, хвъркали огньове и мечове. Слави се запътил към тронната зала, където стоял Владетелят на драконите. Тичайки по коридора, който водел натам, той ритнал нещо на земята. Навел се и намерил една от кристалните обеци на съпругата си. Когато я взел в ръцете си, се явило видението на царицата и тя казала „Аз съм с теб!” Зареден с бойни сили, Слави връхлетял в тронната зала. Докато се опомнят всички, той забил меча си в сърцето на Владетеля-дракон. Навън драконите надделявали в битката, но Вещицата ги посипала с праха на забравата и те забравили кои са и какво правят тук. Хората ги хванали и ги пъхнали в кладенеца на Вещицата. Там те заживели щастливо .
Ковачът Слави отново станал цар Славен, защото въпреки трудностите не се отказал да се бори за това, което му се полага. Върнал си двореца. Двете принцеси заживели щастливо с избраните от тях принцове. Вещицата останала при тях в двореца. Тя станала първа помощничка на царя и се радвала на щастието на всички, което споделяла с тях.
