В последните седмици феновете на великия „Сексът и градът“ преминаха през различни периоди на въодушевление и разочарование. След като новината за трета част на игралния филм се разнесе скорострелно и навред, всички ние започнахме да си представяме около какво ще се завърти този път сюжетната линия и в какъв етап от живота ще заварим четирите неразделни приятелки. Разбира се, надявахме се третото продължение да не е толкова слабо, колкото беше „Сексът и градът 2“.
В крайна сметка, две интервюта – на Сара Джесика Паркър и на Ким Картал, убедиха аудиторията, че „Сексът и градът 3“ няма да се реализира. Докато екранната Кари Брадшоу беше доста по-красноречива, приятелката й в сериала Саманта Джоунс остави открехната малка вратичка, че все пак нещата могат да се случат. Това, което стана напълно ясно обаче, беше че двете неземно близки на екран приятелки, враждуват от години в реалния живот. Този факт, както често отбелязваше Кари Брадшоу, нямаше как да не ме накара да се замисля.
„Сексът и градът“ е еманация на женското приятелство. В продължение на години той ни събираше с четирите момичета, които държаха на приятелството си повече, отколкото на всичко друго. Те бяха сродни души една за друга, а мъжете – просто готини хора, с които да се забавляват. И така, някак успяха да ни убедят, че женското приятелство е тежко и здраво като котва, че може да съществува дълго и сигурно. Но може ли наистина?
След като в реалния живот четири актриси, които са постоянно заедно на снимачната площадка, не успяват да се сближат наистина, то какво можем да очакваме ние? Жени с работа, с мъж, с деца, с милиони ангажименти. Жени, които нямат време да си избръснат краката, да не говорим за това да отделят време да поддържат приятелствата си живи.
Докато сме още млади и необременени, някак е по-лесно за завързваме приятелства и да ги поддържаме. Може би това всъщност е правилното време да засадим семето на разбирателството с друга жена, да я опознаем. Да си разкажем всички страшни и срамни тайни, да плачем, да се смеем, да се напиваме заедно. Да сваляме мъже и те да ни свалят. Както баба ми съм чувала да казва, да си знаем и долните гащи.
А после, когато дойде сериозната част от живота – тази, в която трябва да се стегнем, да градим кариера и семейство, тогава трябва да знаем, че приятелките ни са до нас, независимо дали имаме време за среща с тях всяка седмица. Важно е да имате такива приятелки, такива, които не сте виждали от месец или два, но когато се срещнете, започвате оттам, откъдето сте прекъснали, без драми и сърдене.
Да, но нека си го кажем честно, ние жените не сме лесни. Това се вижда и от враждата, която от години се е заформила между Сара Джесика Паркър и Ким Катрал. Самата екранна Саманта Джоунс казва още през 2004 г.: „Дали сме най-добри приятелки? Не. Ние сме професионални актриси. Имаме свой отделен живот“. Говори се, че споровете между двете жени започват около размера на техните хонорари, като Катрал се чувства ощетена от своето по-ниско заплащане спрямо Паркър.
Ясно е, че в този спор между две силни и преуспели жени, става въпрос за чест, гордост и признание. Но става въпрос и за дребнавост. Такава, каквато виждаме и в собствения си, малко по-обикновен живот. Знаем как жените на работа понякога се мразят, защото колежките им са по-успешни, по-красиви или по-високоплатени. Знаем, че жените завиждат.
Определено не сме лесни, наистина. Освен че нерядко може да ни обземе завист, сме готови да й дадем поле за изява. Говорим зад гърба на жертвите си, обсъждаме ги, клюкарстваме. Не винаги го правим с лоша умисъл, но все пак го правим.
Не само това, но сме пълни догоре с хормони. Прекалено чувствителни сме, прекалено докачливи. Сменяме настроения като носни кърпички. Можем силно да се смеем, но можем и много да плачем. Обиждаме се лесно, но прощаваме трудно. Още по-трудно забравяме.
Не знам дали мъжкото приятелство е по-неразривно от нашето, женското. Мъжете, както знаем, са от различна от нашата планета. Не знам дали има смисъл дори да обсъждаме техния тип приятелство и дали то отглежда по-силни и предани чувства, въпреки че има от какво да се поучим, за да бъдем над нещата.
Това, което има значение, е да се опитваме да пазим нашето приятелство живо. Да инвестираме в него, да го поливаме, но с положителни емоции, не с драма. Защото, както знаем, без приятели в този живот човек трудно ще прокопса. Ще се чувства сам без рамо до себе си, независимо дали е романтична и неуверена в чувствата си писателка, или пък отракана ПР-ка и секс-машина.
