Голяма част от хората (особено мъжете) като чуят за женене, веднага казват “ааа, не, това не е за мен, не искам”. Истината обаче е, че в главите им автоматично изниква асоциация със самата сватба, към която те се бунтуват и затова отписват брака като цяло.
Сватбените тържества по традиция са наситени с ужасно много стрес, скандали, тотална финансова разруха и неоправдани големи очаквания.
Това се дължи изцяло и само на хората и техните погрешни представи за ритуала на бракосъчетанието.
До голяма степен никой не се запитва “аз какво точно искам?”, а скача към високите очаквания, налагани от филми, книги и най-вече – от други женени двойки.
Значи щом една е имала сватба за 200 човека с естествени орхидеи като украса по масите, значи и цветовете на моите салфетки ще се връзват с пердедата в ресторанта и маникюра на шаферките.
Щом образът на булчинската рокля е голямо бяло петно, струващо ½ на цялата сватба, значи и аз ще имам такава!
Щом ние искаме да бъдем поканени на сватбата на третите братовчеди на снахата на мъжа ми, значи и аз ще поканя роднините, с които последно се виждах като бях на 5 години и всички колеги от офиса + чистачката.
Отделно ще очаквам от кумата и шаферките ми да свършат колкото се може повече работа по събитието и да, това включва да си ползват лятната отпуска за организирането на моята сватба, защото аз съм булката и заслужавам всичко да се върти около мен!
А младоженецът? Той просто трябва да се яви в чист и приличен вид на уреченото място в уреченото време.
За жалост, това е сценарият на повечето сватби. Той е наситен още със скандали между двете фамилии за това кой какви пари ще дава и какви претенции има, както и караници между самите младоженци.
Колкото по-мащабно е събитието, което се организира, толкова по-големи са очакванията към него, а оттам и създаващото се напрежение. То периодично ескалира в малки или големи скандали, а за жалост, понякога води и до отмяна на сватбата.
Има двойки, които толкова “прегряват” в организацията на цялото събитие, а често си разменят и доста груби думи, което довежда до сериозни проблеми в отношенията, а не рядко и до окончателна раздяла.
В последно време обаче все повече са смелчагите, избрали да спретнат един бърз подпис в общината и събиране с приятели след това за ознаменуване на събитието. Трябва да ви кажа, че именно те си изкарват най-добре на сватбата си, имат най-ясни спомени от деня, а и реално са се забавлявали, вместо да изпиват с поглед пияните роднини на съпруга, които врещят и се клатят в танц, първоначално започнал като ръченица.
И ако си мислите, че правейки малка сватба (да се разбира под 20-30 човека), ще остане ощетен откъм емоции, забавление, подаръци или типичната сватбена суетня, то се заблуждавате и то много.
Малките тържества са с много по-концентрирани весели емоции, гостите се чувстват по-сплотени, а самите вие имате време, възможност и най-вече желание да обърнете внимание на всички от тях. И пак може да облечете красива рокля, и пак можете да имате фотограф, торта и сватбени сувенири.
Всичко зависи от самите вас – дали ще приемете събитието като весел повод, ознаменуващ решението ви да го направите официално незаконно да спите с други, или да се превърнете в двамата луди, които са поканили 200 гладни и са похарчили малко състояние за украса на столове и маси, която без значение колко е красива и скъпа, после ще свърши само на едно място – в боклука.
Та, не е проблемът в сватбите. Тях ги има във всички религии и култури, но ние – участниците в тях, ги превръщаме в скъпоструващо изпитание на нервите и любовта.
Затова карайте го по-спокойно и весело, защотокаквото и да правите, това е само един ден, който ще се превърне в спомен. Направете го ценен и красив, а не да съжалявате за това и онова всеки път, като се присещате занего.
