Когато се прави аборт, това неминуемо означава грешка. Най-вече грешката, че е допуснато нежелано забременяване. Може да го приемем за грях, може да е нещо, за което жената да съжалява цял живот, може да го наречете, както искате… Грешката извънредно рядко е в това, че една нежелана бременност е прекъсната, а е в това, че е изобщо е започнала.
Няма да коментирам аборта по медицински причини или този след изнасилване, а чисто и просто – този по желание. Нито ще засегна въпроса за тялото, избора и човешките права. Тези въпроси са, разбира се, изключително важни, но дебатът тъй и тъй беше прицелен в тях. Ъгълът, от който искам да погледна темата, е дългосрочният житейски ъгъл: Този за създаването и отглеждането на толкова много нежелани деца – точно толкова на брой, колкото са абортите по желание.
И понеже у нас е много разпространено да желаем някакви правила, които знаем, че самите ние има как да заобиколим, направо ще изговоря сюжета през реалния пример. Между теория и практика има разлика и абортът е тема, по която не можем да си позволим да мислим теоретично.
Ти си мъж и нещо в теб ти казва, че трябва да размислим за този аборт по желание. Ок, размисли: дали някога си имал мимолетна връзка? Защото всяка, с която лягаш в условията на криминализиран аборт, е потенциална майка на едно твое дете. Стопроцентова контрацепция няма… Още ти е рано? Тогава най-добро за теб е въздържанието! Какво ще кажеш да станеш баща на 19? Мислиш, че е достатъчно просто да не го признаеш, гадно, ама да му мисли жената… Лоша новина: има ДНК тестове, може да те съдят, съответно да постановят издръжка и т.н. Да не говорим, че ако след 5-10 години срещнеш жената на мечтите си, то тя трябва да е склонна да приеме деликатното ви положение. Но без паника, „на мечтите” би трябвало да значи, че ще го приеме, нали така?! Пък и тъй и тъй еснафските планове за простичко и морално битие, състоящо се от една майка, един баща и две техни деца, са ни чужди… все пак про-лайф!
Да видим другия случай…ти си жена и за теб тези, които правят аборт, убиват и трябва да бъдат наказани! В интерес на истината аз не съм срещала такава жена на живо, но със сигурност ги има. Тяхното либидо цял живот е „законосъобразно” и компенсацията на неизбежната неудовлетвореност идва с налагането на морал над другите. Колкото и нередно да е обаче, нежеланата бременност може никога да не дойде при някоя от фриволните приятелки, но пък да дойде при най-праведната: неведома е житейската не/справедливост. Дали ще стане майка с някого, когото чистосърдечно, но погрешно мисли за точния, или пък твърде рано, оставайки с чувство за провалени планове или пък твърде късно, на поредно дете, бидейки убедена, че вече няма как да стане…или във всеки от тези случаи принципно има шанс да не стане майка, без да го иска.
Едно дете обвързва хората за цял живот, така че внимание…лягайте само с такива, с които нямате против да се свържете навеки по един или друг начин. И още нещо: Много добре го обяснете на децата си, защото този сладур на 3 с камиончето точно утре ще лети на своите 17 и ако наистина сте против аборта по желание, трябва да сте готови да станете баба и дядо веднага, ако капризът на случайността реши така. Номерът с нежеланата бременност не е само в бременността и раждането. Играта почва след това: отглеждане, издръжка, детска градина, боледувания, училище и сложни семейства. Всичко това, което може да се случи и на вас, е част от позицията за забрана на аборта. Изборът да сме против право на аборт трябва да е избор, който правим за себе си и чиито последствия сме готови да посрещнем. Не мислете за това като за избор, който ще връхлети другите…представете си, че най-нежеланата и най-неуместна бременност идва във вашето семейство и тогава преценете какво наистина мислите!
И последни щрихи: ако абортът е убийство, какво е хапчето за спешна контрацепция? В кой момент зиготата е „убита” и до кога е праведно? Без да спира да е нещо, което трябва да се намали до минимум, абортът всъщност е втори шанс, начин да се поправи грешка, която би имала тотални житейски последствия. Всеки, който е против, трябва да е наясно, че отнема този шанс на себе си и близките си, че е човекът, който се изживява като достатъчно праведен да хвърли камък пръв. Ужасна и необратима грешка: абортът по желание, така необходим понякога. Грешката, върху която да работим, е нежеланото зачеване. Да отнемем обратимостта му, е наказание, а не решение.
Текстът на Калина Петкова е взет от нейния блог Humanolic с изричното съгласие на автора.
