Най-смешните бисери от бременни и родилки

| от Григор Гачев |


Не съм ги събирал аз– колекцията е превод от руски:

—-

Като я подготвяли за цезаровото за мен, мама тръснала на лекарите:

– Така и така ще режете, поне остържете там излишните тлъстини…

Отива една приятелка при гинеколога, да я види на ултразвук. Поглежда я той и пита:

– В кой месец сте?

– В април, а вие?

Заявих на мъжа ми – докато раждам, ще седиш тук, няма да ме пипаш, няма да говориш и никъде няма да ходиш!… И той през цялото раждане седя в ъгъла на родилното, бледен и с квадратни очи…

Песента „Мамка му, мамка му, мамка мууууу!“ трябва да я направят химн на раждащите! Чудеса твори…

Първата дъщеря я родих в пети курс, точно след сесията. Казват ми да се качвам на стола, почват да попълват бумащината, задават разни въпроси… и един от тях:

– Хемороиди?

– Таман два. Физиката и съпромата.

Мислех, че ще се разхилят – не включват:

– Боледували ли сте от хемороиди, питам?

– Това какво е?

Тук вече един от присъстващите студенти направо се разрева от смях…

На първия ултразвук ми казаха – детето ви е чудесно, сърцето бие отлично. На втория – честито мамче, имате близнаци! На третия – три съвършено нормални плода, развиват се пропорционално… На четвърти преглед мъжът не ме пусна да ида.

Бременна вече продължавам да ходя на работа. По цял ден на телефона. Хормони, болки, гадене – никой не го вълнува, работа!… Качвам се една вечер в маршрутката и тръсвам:

– Добър ден, казвам се Анна…

Пътуващите леко неохотно също казаха по едно добър ден. Някои даже пробваха и те да се представят.

Пращам на един познат СМС: „Момче, 3700“. Той пише в отговор – „Момиче, 90-60-90“. Оказва се – помислил си, че му предлагат секс по телефона.

Казвам на съпруга, че съм бременна. Гледа ме той замислено и след малко ступор пита:

– Кога да чакаме бебето?

– През октомври.

– Тази година ли?

Като се нахилих му отговорих:

– Зависи как ще потръгнат нещата…

Като си бременна, нещо ти става с главата. Връщам се от поредния преглед, ръцете ми пълни с направления и прочее, качвам се в маршрутката, и вместо пари давам на шофьора направленията! Поглежда ги той, поглежда ми издутия корем и заявява:

– Спокойно, вярвам ви, че сте бременна! Моля, отстъпете място на жената!

Голямо разсейване е това бременността. Влизам вчера в аптеката и искам две кила краставички. Младичкият фармацевт ме гледа шашнато:

– Нямаме краставички.

Аз, възмутено:

– А поне домати кило-две не може ли?

Усетих се чак като се разсмяха на опашката…

Таман съм родила, детето го носят да го мият, още ми е замаяно. Навежда се анестезиологът над мен и пита, леко иронично:

– Какво сега, кога ще е следващият?

Преди да се усетя, отговарям:

– Не днес!

Тъкмо съм родила. Лежа на леглото, съвземам се. Пристига по едно време докторът, носи ми принцесата. Гледам я аз опулено и питам:

– Докторе бе, защо така прилича на маймунче?

Той отговаря абсолютно сериозно:

– Претенциите по въпроса не към мен, моля!

Позната, силно важен шеф, ражда. Дълго и тежко… Най-сетне бебето е на бял свят, боцват ѝ упойка, почват да я шият. По едно време упойката я удря в главата, тя поглежда намусено доктора и акушерката и заявява:

– Утре и двамата до обяд да сте ми оставили обяснителни писма на бюрото!

И заспива.

Жената до мен ражда с бесни вопли, протести, писъци, молби да я упоят, отровят, обезглавят и прочее… Извадиха бебето, тръгват да я шият – още от същото. Иска да не я пипат повече, да оставят всичко както си е. Лекарят се опитва да я убеждава – доводите убеждават само стените. Накрая му хрумва:

– Ако не те зашием, някой ще влезе вътре с все яйцата!

– Такъв с яйца повече няма да припари до мен!

 

Текстът е от блога на Григор Гачев.