От място, в което да качваш снимки от последната си почивка, фейсбук се е превърнал в своеобразен мол. Можеш да гледаш колкото си искаш и всякакви неща, а също така можеш и да си пазаруваш. Почти всеки един бизнес, без значение какво предлага – гащи и чорапи или италианска теракота, поддържа своя страница в социалната мрежа, в която публикува всякаква информация за себе си и стоката си.
Фейсбук в лицето на г-н Зукърбърг е достатъчно умен, за да се изменя постоянно по начин, който да задоволява все повече и повече нуждата на потребителите си. Така именно се стига и до въртене на бизнес в мрежата. Можеш да обявиш стока с конкретна цена, хората съответно да правят запитвания за нея и/или да я купят директно.
Това обаче сякаш е за по-големите професионалисти и разбирачи на великия фейсбук. По-обикновеният, но находчив бизнесмен просто си прави страница, в която показва чрез снимки артикулите си, а заинтересованите оставят коментари или пишат съобщения. Самото физическо купуване и получаване на стоката се извършва по няколко начина – единият е предаване на ръка и разплащане в момента, без касови или други бележки, другият е пращане по куриерска фирма и заплащане в момента на получаване. Има и трети – пращане на пари по банкова сметка, дадена от търговеца и изпращане на продукта към получателя след това.
Не знам дали ще ви учуди това или не, но във фейсбук се върти повече търговия, отколкото на Женския пазар! Невероятно е количеството, качеството и разнообразието на предлаганите неща, които най-често са дрехи, след това бижута, талисмани, картини, книги, обикновени вехтории, движимо и недвижимо имущество, че дори и различни услуги от писатели, музиканти, диджей, танцьори, козметици и т.н.
Интересното е, че 99% от цалата тази търговия се характеризира с изключително ниско ниво на качество, обслужване и отговорност към клиента.
До голяма степен това се дължи на факта, че фейсбук като канал за търговия все още не се разглежда сериозно, но пък щом предлагаш продукт, за който искаш пари, трябва да спазваш някакви норми, нали така?
Не знам дали сте се сблъсквали с хенд мейд „творците“, чиито магазини се помещават изцяло във фейсбук, но те определено са най-интересните. Профилът на този тип търговци са на 25+ годишни оптимисти, които вярват, че способността им да рисуват буркани с боички и да им връзват панделки ще им донесат пари и ще ги заведат на почивка в Лефкада. Разбира се, има и „бижутери“, които от стари часовници и изрязани картинки от детски книжки правят колиета, обеци и всякакви висулки, от които да получите обрив, но пък да платите 30лв на парче, за да притежавате нещо „бутиково“ и „арт“!
Най-актуалните и забележително скъпи са творенията на дизайнерите-шивачи, предлагащи сладурски рокли, гащи, потници и поли от истински красиви и оригинални с десените си платове.
Всички тези „арт“ хора ползват фейсбук, за да продават стоката си, тъй като поддържането на физически магазин им е финансово невъзможно. Колкото и надценка да слагат, трудно ще успяват да плащат наем за помещение, данъци, осигуровки за продавач и всичко останало, което се изисква. Затова смело продават в социалните мрежи, като ревниво крият цените на продуктите си, може би за да насърчат интереса на бъдещите клиенти да отправят запитване за стоката.
И когато някой реши за цената на сребърна верижка с малък сваровски камък да си купи тенекиено, но пък УНИКАЛНО-БИО-ЕКО-ХЕНДМЕЙД бижу или оne of a kind рокля на стойност целия ти аванс, се сблъсква с нещо невероятно, а именно – няма кой да го обслужи. Пишеш съобщение до страницата, искаш да запазиш някой артикул или да попиташ за някакви негови специфики, но няма кой да ти отговори. И така няколко дена.
През това време нашият арт-творец пие сайдер пред Народния, вечерта се мести в Билкова, после се буди по обяд, защото все пак е нощна птица и вдъхновението никога не идва с алармата в 7 сутринта. В най-добрия случай прави още неща, които после да продава, но пък не може, защото няма кой да му обслужи онлайн клиентите, които пък отегчени от чакането, се насочват към друг търговец с други дрънкулки из необятното онлайн пространство.
Родният бизнес все още се дърпа упорито от професионалното ниво и не иска и да чува за правни разпоредби и норми. „Какво ще им плащам данъци на тия, аз едва свързвам двата края“ е мантарата на сивата икономика, която процъфтавя у нас години наред, а явно и занапред. Фейсбук дава поле за изява на абсолютно всички без оглед умствени възможности, но пък точно това му е хубавото. Също така дава възможност и да спечелиш пари, ако знаеш как. Но хората масово просто не знаят…
Когато са еднолични частни търговци със страничка в социалната мрежа, те решават, че щом работят за себе си, значи работното време може да е абсолютно плаващо и много относително. Клиентите от своя страна винаги не разбират от изкуство и ходят по моловете, вместо да насърчават родните търговци, като купуват от тях и така накрая всички останали са виновни, че фалираш, но не и ти с простичкия факт, че не си се старал достатъчно.
Всеки има право да си харчи парите където и за каквото пожелае, разбира се. Но някак си ми се иска повечето „производители“ на всевъзможни стоки у нас, особено дребните такива, да обърнат повече внимание на клиентите си и да осъзнаят веднъж за винаги, че именно те – потребителите, със своите финансови възможности да източника на доход за всеки търговец. Тоест, ти не правиш услуга на човечеството, предлагайки му своите уникални подвързии за книги, направени от стари тениски.
В крайна сметка важното е едни пари да се движат там и всеки да се чувства щастлив от своето място в икономическата верига.
