В смутните времена на 90-те години, когато две седемгодишни момичета бъдат оставени за час-два-три сами вкъщи, не идваха от Агенция за закрила на детето. Идваше съседката с ролки в косата през равни интервали на време, за да надзирава нещо да не се подпали.
Никога не се подпалваше. Или почти никога.
Веднъж със съседското дете решихме да правим кекс. Отваря Гери тефтера на майка си с рецептите и действаме стъпка по стъпка – едната бърка яйцата, другата добавя захарта. Едната пресява брашното, другата бърше каквото е паднало по пода и козината на котката (Роки, смеска между персийка и ангорец). Всичко върви по план, стъпките се следват, както на Герито майка й ги е описала в книгата, ама нещо малко странно мирише сместа за този кекс. Ние обаче чинно си го пъхваме в печката и чакаме.
Чакаме. Чакаме. Докато неочаквано ключ се пъха в ключалката час преди предвиденото, ние се строяваме една до друга пред печката (хем да скрием, че готвим, хем един вид – ако разбере, да кажем, че й правим изненада).
Герито с много ентусиазъм разказва на майка си на кекса. Е, споменава и за странната миризма, която оказва се, още се носи из въздуха. Е, така и не го опитахме. Яйцата, които сме ползвали, се оказаха тежко развалени, та оттогава всеки път, когато правя кекс, чупя яйцата едно по едно и ги душа – ако миришат като онзи кекс, не ги ползвам.
Може би и затова при готвенето е добре да има надзор от възрастен. Същото съветват и в книгата „Мама и аз готвим (Готвим и учим заедно)“ (изд. „Рива“). Тя е лесен начин готвенето да се превърне в забавление, като освен кратки информационни текстове за различните хранителни продукти, съдържа и страхотни бързи рецепти за готвене в почивен ден.
Е, за различните нюанси в миризмата на яйцата не пише, но пък от книгата можете да разберете, че една кокошка снася до 259 яйца на година и започва да носи, когато стане на 19 седмици. След като проследите в книгата процеса, по който от житото се стига до брашното за кекса, не е трудно и да внимавате повече в това колко ще падне в купата и колко – върху котката.
Книгата съдържа както рецепти за бързи хапвания като яйца с шунка, така и за модерни неща като шоколадов дип и смути. Тя е забавен начин да се учи за света чрез разкриване тайните на кухнята.
След всеки „урок“ с кратка информация за различните хранителни продукти, следва рецепта, в която те се използват. Така по забавен и приятен начин бъдещите „мастър шефове“ могат да научат много за храната и приготвянето й. Всяка от рецептите описва не само текстово, но и визуално начините за приготвяне на различните ястия, което е допълнително улеснение за младите готвачи.
Та ако нямате черното тефтерче с рецепти (като на Гери майка й), тази книга няма да ви бъде излишна. Но имайте и едно наум и не оставяйте детето си само с нея – все пак не искате историята с кекса и яйцата да се повтори и във вашия дом.
