Да отгледаш умно, добре възпитано, будно и възприемчиво дете в днешния свят не е лесна задача. Но още по-трудно е да възпиташ у детето емоционална интелигентност. За целта се изисква и родителят да я има.
На пръв поглед емоционалната интелигентност може да изглежда като нещо излишно, защото не се изразява нито във високите оценки в клас, нито в умението да се прави кариера, нито в амбицията и желанието да си по-добър от другите. Всъщност онова, за което допринася емоционалната интелигентност, е развитието на емоционалната устойчивост, на емпатия и на умение да преминаваш през предизвикателствата с увереност.
Емоционалната интелигентност играе голяма роля и за личното щастие, защото задава кода, чрез който човек осъществява приятелствата си и създава успешни романтични отношения като възрастен.
Рийм Рауда – сертифициран треньор по осъзнато родителство и майка, споделя за американския кабелен канал CNBS свое проучване, основаващо се на наблюдения на над 200 връзки между родител-дете.
Рауда има дългогодишен опит върху емоционалната интелигентност – тя е създател на BOUND – първото и единствено списание за връзка между родител и дете, предназначено за възпитаване на емоционална интелигентност и самоуважение у децата.
„И така, какво правят по различен начин родителите, които отглеждат емоционално интелигентни деца? След години на проучване на над 200 взаимоотношения между родители и деца – и от практикуването на здравословни навици със собственото ми дете – открих седем мощни стратегии, които тези родители са възприели още в началото на родителството“, пише Рауда в статия за Make It на CNBS.
Ето 7-те статегии за възпитаване на емоционално интелигентни деца, според нея:
Те предлагат на детето си пространство, за да преработи чувствата си и да се довери на вътрешния си глас. Когато детето им е разстроено, те успяват да му окажат мълчалива подкрепа и утеха без думи. Потъването в мълчание може да помогне на децата да се ориентират по-добре в емоциите си и да ги осмислят.
Като споделят вербално чувствата си – например „Разочарован съм“ или „Щастлив съм“ – тези родители учат децата си на емоционална осъзнатост и им показват как чрез думите да изразяват себе си. Това помога на децата им да възприемат емоциите като нещо нормално и да ги споделят открито, вместо да ги потискат.
Показали са на детето си, че грешките са част от живота и поемането на отговорност е сила. Извиненията изграждат доверие и показват уважение, като карат детето да се чувства ценено. То също така моделират съпричастност и ги учит как да възстановяват взаимоотношенията си.
Това може да звучи нетрадиционно, но емоционално интелигентните родители знаят, че добротата и уважението не могат да бъдат насилвани. Затова се опитват да моделират това поведение, вярвайки, че детето ще се научи от примера им. Ако детето забрави да благодари, родителят благодари вместо него, уверен, че детето ще забележи урока с течение на времето.
Те се отнасят сериозно към тревогите на децата си, независимо дали става въпрос за изгубена играчка или проблеми с приятел. Като потвърждават чувствата им, те показват на детето си, че емоциите имат значение. Това насърчава самоуважението, емоционалната безопасност и уважението към преживяванията им.
Най-добрият начин за преподаване на умения за вземане на решения е да насърчавате децата си да вземат собствени решения. Вместо да решават проблемите, родителите, които умеят това, предпочитат да попитат: „Какво мислиш, че трябва да направим?“. Това помага за засилване на критичното мислене, увереността и независимостта.
Те позволяват на детето си да скучае, което му помага да се чувства комфортно в тишината. Скуката изгражда творческите способности, уменията за саморегулация и помага за решаването на проблемите. Детето се научава да се наслаждава на собствената си компания и да намира радост в прости моменти, като например да се взира през прозореца на колата, вместо непременно да се нуждае от екран за развличане.
Вижте още: