Един разговор, както и един спектакъл, може да започне по хиляди начини. Този разговор е колкото за театър, толкова и за смелостта да правиш това, в което вярваш. И започва и завършва с името на Анна Политковская.
Не може да се каже, че името ѝ не е известно – хората знаят и помнят, че имаше такава журналистка в Русия, че тя се опитваше да покаже истинското лице на войната, че (очаквано) беше застреляна, след като първо беше отровена. Името ѝ се превърна в легенда не защото тя загуби живота си, а заради всичко, което каза и направи в него. Заради саможертвата и позицията, която отстояваше. Заради непоправимата ѝ честност към самата нея.
Не може обаче да се каже и, че знаем много за нея – заради страха, заради политиката и пропагандата, заради колебливите люшкания между изток, запад и нашето „средно“ място.
Спектакълът „Анна – непоправимата“, поставен от независима театрална трупа на малката сцена на Общинския център „Топлоцентрала“, освен че се превърна в културно събитие за всеки, докоснал се до него, постави множество въпроси за театъра у нас, за неговите задачи и възможности, за трудния път до зрителя и смисълът от него.
Дискусия след представлението „Анна – непоправимата“ / снимка: Диана Юсколова
Лично аз винаги съм вярвала, че точно това трябва да прави театъра – да разказва от сцената легенди, да показва разликата между лъжа и истина, да буди емоции и съпричастност, да задава въпроси и да намира отговори… Ако това, заедно с прекрасната професионална работа, прави един спектакъл добър, то този е наистина такъв.
А в „културно събитие“ се превръща, защото е поставен с минимален бюджет и много желание, труд и усилия, което наистина е рядкост.
Пиесата е на италианския писател, журналист и драматург Стефано Масини, а за поставянето ѝ у нас конкретна „отговорност“ носят Кремена Димитрова, Даниела Екимова, Надя Панчева, Невена Калудова и Владимир Солаков, Ясмин Манделли, Габриела Горнева, Емилия Тончева.
„Приятелка от Брюксел ми даде 10 страници от пиесата с въпрос кой в България би я поставил. Опитах се да си представя кой би имал смелостта и мотивацията не само да я постави, но най-вече да убеди театър да я покаже. Дадох си сметка, че това са малцина. Но понеже текстът ме хвана за гърлото, си казах – А защо друг? Защо не аз? Щом ме вълнува и не ми дава мира, значи е знак!“, разказва продуцентът Кремена Димитрова.
„Политическият контекст на пиесата повдигаше много въпроси пред нас: рисковете, които поемаме, каква би била публиката на такъв спектакъл, дали въобще ще има интерес към темата, ще се приеме ли или ще понесем критики? Най- голямото предизвикателство обаче беше да изградим сценичен разказ, който да надскочи каквато и да е пропаганда“, допълва актрисата Невена Калудова, на която е поверена най-трудната задача – да влезе в образа на Анна.
Кремена Димитрова / снимка: личен архив
„Когато Кремена ме покани за ролята на Анна Политкивская, аз приех веднага, без да се замислям. Бях изкушена от възможността да пресъздам на сцената историческа личност, станала символ на свободата на словото и истината.
До този момент знаех най-известните факти за нея: била е журналист от опозиционния вестник „Новая газета“, че е отразявала събитията от двете войни в Чечения и че е застреляна пред дома си точно на рождения ден на Путин“, разказва Невена.
Готвила се е почти година, проучвала е дълго и внимателно, но Анна е будела съпротиви и противоречиви чувства в нея. „Не можех да приема, че майка на две деца е тръгнала на такава безумна и обречена битка“, споделя актрисата.
Това, което най-много я вълнува и занимава и до днес е, какво се е случвало в съзнанието на жената – журналист и майка, сблъсквайки се както с ужаса на войната, така и със заплахите на държавната система и обществото. Повече от година по-късно вече я чувства „ужасно близка“, нарича я Анечка, въпреки че близките са ѝ казвали Аня.
„Невена има този заряд, на тази възраст е, има две деца, отдава се на каузи с хъс, има мощ, и всичко това е затворено в едно крехко, но жилаво тяло. Невена беше идеалната Анна в моята глава“, добавя продуцентът.
„Когато на сцената споменавам сина ѝ, чувам гласът на моя син. Иля (синът на Политковская) изпрати видео-съобщение до екипа ни с благодарност, че разказваме за майка му и пазим спомена за нея. Аз понякога по време на представление си представям, че той е в публиката и му предавам моето послание към него: „Сигурно ти е много тежко, по-тежко отколкото на сестра ти. Тя носи майка си в себе си, а ти носиш огромна празнота от болка и гняв. Но има смисъл да живееш и умреш за нещо по-голямо от теб самия. Твоята майка го е направила и заради вас с Вера. Направила го е именно заради децата си“, казва Невена Калудова.
Невена Калудова в ролята на Анна / снимка: Теодора Федя Цанкова
„По-трудната част беше да намеря режисьор. Срещата ми с Надя Панчева е знакова. Не се познавахме, но с един разговор (три часа) ми стана ясно, че тя има не само мотивацията, но и силата да изгради жив спектакъл от този толкова труден и неудобен текст.
И Надя, и Невена са зверове в това, което правят. Готови да минат през вода и огън, за да постигнат целта си. Ето тази енергия ми беше нужна. Ние сме почти само женски екип – това е такава сила, каквато едва ли някой може да спре, когато знае посоката си“, разказва Кремена Димитрова за работата по спектакъла.
Не е тайна, че живеем в свят, в който понякога е трудно да различим добро и зло, истина и заблуда. Трудно е и да намерим за себе си правилната посока.
Да се взираш и оглеждаш в злото и разрухата, докато собственият ти образ се изкриви, и въпреки това да опазиш в себе си светлината на истината, не е лесна задача. Анна е изключителна в способността си едновременно да чувства, мисли и действа. Тя е пророк на света и времето, в което живеем сега. Дезинформацията, хибридните войни, световният хаос са плашещи чудовища, които ни карат да се скрием и да ставаме все по-безразлични“, казва Невена.
Това е само малка част от уроците, научени от поставянето на спектакъла.
Кремена Димитрова също е научила нещо за себе си от работата по „Анна – непоправимата“:
„На една от дискусиите съвсем непринудено формулирах тази връзка между мен и пиесата, и Анна като личност – способността да направиш нещо „на живот и смърт“, тоест да рискуваш, защото си вътрешно убеден, че си прав. Но не прав за себе си, прав за всички. Вместо всички. Вярата, че виждаш отвъд заблудите и имаш знание, което си длъжен да предадеш. Научих още, че е важно да се действа, а не да се дърдори“.
Невена Калудова в ролята на Анна / снимка: Теодора Федя Цанкова
Кремена вече е довела на спектакъла 11-годишната си дъщеря и така е научила още нещо – децата са непогрешим индикатор:
„Формалната причина е, че нямаше на кого да я оставя. Но реалната е, че аз искам тя да знае с какво се занимавам, какво ме пали и каква е моята задача. Тя искрено се хвали после, че покрай мен познава и актрисата, и режисьорката. Сама пожела да гледа спектакъла пак. И много се сърди, когато не я вземам всеки път. Не всичко разбира, но и 30% от смисъла да хване, пак е достатъчно да се гордее с мен“.
За всеки, който има онзи инстинкт за истина и необходимост от нея. За младите, които не знаят, но искат да научат. За по-възрастните, които знаят, но предпочитат да забравят. За мен и приятелите ми, и техните приятели. За тези, с които няма да се разбера, но които търсят отговори. За „непоправимите“, но и за тези, които се колебаят дали цената не е твърде висока. Висока е, разбира се, но със сигурност си заслужава.
„Светът произвежда системи, в които свободата и човешкия живот губят значение. И какво можем да направим ние, обикновените хора? Най-малкото да си припомняме важното, ценното и човешкото. Това е и голямата цел на екипа на „Анна – непоправимата“. И за наше щастие срещите с публиката след всяко представление ни убеждават, че сме на прав път“, казва Невена Калудова.
Дългата история е много дълга, разказва за война, смърт, предателства и лъжи, страх, чест и безчестие. Това е тъмната половина на света, в който живеем, и не можем да си затваряме очите за нея – това би ни коствало още войни, смърт и предателства. И е наистина показателно, „културно събитие“ е, че има хора като Кремена Димитрова и Невена Калудова, които нямат колебания да припомнят това, което е важно да се помни. Въпреки всичко.
Не я пропускайте!
