Въпросът за играчките е сред основните, с които се сблъсква всеки родител, чието дете вече не е бебе.
След като преминат през етапа на дрънкалките, след това през този на бебешките гумени играчки, които се използват за чесане на зъбите, малките деца обикновено започват да проявяват жив интерес към абсолютно всички предмети, но най-вече към тези на мама и на татко.
Някъде след втората година обаче, когато детето вече отдавна е проходило и проприказвало, започва периода на фантазията. В началото всичко е интересно за играене – купички, кутийки, хартийки, картончета, прибори… Много скоро игрите започват да се усложняват: децата започват бясно нареждане на колички, строене на кули с кубчета, ресане на плюшени играчки и всичко това, съчетано с интензивни монолози.
И ето ни на прага на 3-годишната възраст.
В който и магазин за играчки да влезете, едно нещо е напълно и абсолютно сигурно: ще ви се завие свят и ще се изгубите.
Вижте още:
Търсите писта за колички? Ето ви цяла стена писти – от прости, до по-сложни, от много евтини до много скъпи, с превозни средства, без, с пътни знаци, без… И разбира се – много качествени и абсолютно лошокачествени. Но можеш ли да се ориентираш само по опаковките? Не. Нито по цените.
А ето го и моят случай: търсите да закупите детска кухня за игра.
Абсурд е да се ориентирате и да изберете. Ровите по сайтовете и отново ви се завива свят: предлагат се зашеметяващо количество от пластмасови, дървени, метални и във всякакви размери кухни: интерактивни, с отварящи се вратички, със съдове и зеленчуци, без…
Детските кухни генерално съвсем не са толкова евтини, а и заемат място. По тази причина родителят седи и се чуди дали пък изобщо да купи точно тази играчка, ако тя след някоя и друга година ще е напълно излишна?
Ако в крайна сметка сте решен на подаръка, отделяте половин ден само за да изберете модел. И след цялото това време, единственото, което е сигурно е, че е възможно детето изобщо да не си играе с кухнята. Или по някаква причини да му омръзне точно за 1 ден.
Същото се отнася за конструктури, пъзели, плюшени играчки, камиончета и влакове… Струва ли си да „инвестираме“ в скъпа играчка, с която детето я си играе, я не… А ако вземем много евтината версия, дали просто не се затрупваме с поредния пластмасов боклук?
Особено ако си човек, който не е имал скъпи играчки като дете. Тогава не ти се „рискува“, нито виждаш смисъл да затрупваш въображението на детето с играчки, около които то да седи със скучаеща физиономия (има много такива случаи).
Ето пример: детето на моя приятелка има какви ли не играчки, защото и тя, и бащата, държат да му купуват всичко, което те самите не са имали в детството си. И знаете ли… момченцето практически през целия ден си играе само с едно чукче. Ходи и зачуква разни неща, а скъпите колички стоят недокоснати.
В този смисъл ми се струва, че живеем в напълно претъпкан свят. Китайското свръхпроизводствто се среща с европейския пазар и се получава нещо, от което да ти се завие свят. Но е малко информацията с кое наистина децата обичат да си играят, а и това, наистина, е строго инивидуално.
Ние обаче, като родители, нямаме възможност, да купуваме стотици играчки, докато детето намери любимата си. А и в крайна сметка може детската стая да наподобява лунапарк, но играчките имат свойството да омръзват, независимо от броя си. Очевидно количеството не е това, което има значение. Значение има единствено детето да не скучае. А това е по-лесно достижимо с по-малко играчки, отколкото с повече.
Вярвате ли го? Аз – да.
Но това не ми помага да се ориентирам по-добре, когато наистина искам да подаря нещо хубаво на любимото същество.
Вижте още:
