Ако Ани напише един оригинален, леко остроумен и силно аналитичен текст за един астрономически час, то колко оригинални, леко остроумни и силни аналитични текста може да напише Ани за осем астрономически часа?
Осеееем, биха възкликнали в хор група развълнувани второкласници. А класната, предполагам, не би пропуснала да попита обичайното си: „Осем какво, ученици – ябълки ли, круши ли?“.
Само че в професионалния, както и в творческия живот нещата стоят малко по-комплексно, отколкото в задачите за второкласници, а текстовете наистина не са нито ябълки, нито круши. Както и логата. Както и правните консултации. Както и комуникационните кампании. Както и социологическите проучвания. Както и бизнес стратегиите. Както и разследванията. Спирам с примерите.
В професионалния си живот до моментa съм усвоила различни типове меки умения. Едно от тях е винаги да спазвам сроковете си и никога да не занимавам никого с това дали една задача ми е отнела 15 минути или 15 работни дни, освен ако изрично не ме попита.
Или хайде, не нищо, но си наваксвам с приятелските чатове, най-новите миймове и любимите сериали.
Това второ умение го прилагам само в случаите, когато от мен се очаква да седя плътно зад конкретно бюро в конкретен офис в продължение на конкретни осем часа на ден, без да има друга практическа необходимост от това, извън тази да бъда следена и наблюдавана дали си върша работата. И стига работата ми да е вече свършена. От мен.
При повечето професии, свързани с някаква форма на интелектуален или творчески труд, прилагането на класическо осемчасово работно време е нецелесъобразно и отживяло и не отговаря на нуждите на самата работа. Понякога дори показва неразбиране на естеството ѝ. Същото се отнася и за изискването да отчиташ времето си.
Има смисъл и да си поставиш, заедно с работодателя или възложителя си, конкретни цели за даден времеви отрязък и впоследствие да проследите заедно дали и доколко тези цели са изпълнени.
Има смисъл да работиш за постигане на резултат.
Има особено голям смисъл в това да се очаква постигането на определено качество. И всичко това няма почти нищо общо с осемте часа. Нито с факта, че един колега би завършил една задача за час, друг – за четири, а трети – за два работни дни.
Продуктивността при различните хора се проявява по различни начини. Способността за концентрация варира в продължителността си. Пиковите часове на тази способност варират също. Скоростта на работа, методите на работа, мотивацията за действие, необходимата среда, в която си най-продуктивен… всички тези фактори се отличават при отделните хора.
Например: за един човек може да е подходящо да работи всеки ден по малко, без изобщо да си дава почивни дни. За друг – да почива четири дни седмично и да вмести абсолютно всичките си задачи в останалите три дни. А за трети – именно работата пет дни по осем часа, но пък да е най-продуктивен и активен в часовете между три следобед и единайсет вечерта, вместо от девет до пет.
Ако се върнем на първоначалните примери с текстове, лога, правни консултации, комуникационни кампании и бизнес стратегии, то нека помислим кое е обединяващото между тях… Точно така: необходимостта от правилната идея!
Успешната реализация на всеки един от посочените микро и макро проекти не би била възможна без измислянето на точната за целите на задачата идея. Оттам нататък написването, изрисуването, форматирането и изобщо обективизирането на тази идея в някакво физическо измерение е само техническата част на проекта. Тази техническа част може да отнеме една пета от времето, което е отнело измислянето.
Ако имаше установена рецепта, всички щяхме да генерираме брилянтни идеи по цял ден. По филмите и в представите на шефовете идея се генерира, когато свежи, млади, креативни умове от динамичен екип (не екип, а едно голямо семейство!) се съберат около кръглата маса в конферентната зала на офиса и проведат един бърз брейнсторминг.
След което си делегират подзадачите, връщат се по бюрата и всеки действа. До към три следобед може да е готово, и остават още два часа от работното време за генериране и реализация на някоя по-малка идея. Тип-топ. Нали?
Вижте още:
Само дето идея обикновено не се генерира точно така, макар и да не оспорвам, че сигурно има хора, за които този механизъм работи. Просто аз не съм ги виждала.
Около кръглите маси обикновено наблюдавам как един се чувства дискомфортно, друг си е донесъл лаптопа да си движи приоритетните задачи, трети се срамува да каже какво точно мисли, защото четвъртият, който е най-шумен, но не непременно най-умен, така или иначе ще вземе думата и ще стане на неговата. Йей.
Лично при мен идеите обикновено идват при различни форми на извънслужебна интеракция. Разговарям с приятели на по бира и ми хрумва идея за визуализация.
Пускам си на слушалки Дейвид Бауи, разхождам се по ул. Гладстон и обмислям аспектите на кампания.
Усещам се провокирана от публикация в социалните медии и половин текст вече се е подредил в главата ми. Само че „пих бира с приятели, слушах Бауи и цъках Facebook” не е отговорът, който мениджърът би очаквал на въпроса си „Tи как уплътни работното си време вчера?“.
Ако си колегата, който завършва задачата си за два часа, вместо за два дни, това със сигурност не означава, че можеш да пазиш същата концентрация, продуктивност или креативност в продължение на осем часа плътно.
Нито пък че трябва да вместиш в 40-часовата си работна седмица общо двайсет задачи, докато колегата ти с двата дни съответно вмества две задачи и половина. Не означава и че си непременно по-добър от него, нито обратното.
Работата се познава по качеството и по резултатите.
Добре е който не вярва в това, да си остане на сметките с ябълки и круши.
Още от Лора Младенова:
