Не се зарадвах изобщо, когато чух, че ще има нов сериал по историята за Хари Потър. Нищо че съм точно от онези милениали, на които още се смеят, че си чакаме писмото за прием в училище за магия и вълшебство.
Една съвършено разказана история няма нужда от римейкове и продължения, особено когато е била реализирана перфектно буквално преди няколко години. И все пак това се случва с повечето добре разказани истории напоследък, стига те да са донесли комерсиален успех и да може да се разчита на последващ такъв.
Бях убедена и че комуникацията около предстоящия сериал ще се върти най-вече около кастинга и около неговото потенциално етническо, расово, джендърно и всякакво друго разнообразие. Така и стана, след като наскоро официално го обявиха за открит.
Поколението на Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Гринт беше обичано до обожествяване. Тези деца ще бъдат мразени. Които и да са. Както и да изиграят ролите си. Те ще бъдат обект на сравнения и коментари, това е сигурно и закономерно – дори още по-добрият Хари не би бил онзи Хари от детството ти.
Още по-лошото е, че половината свят ще ги обижда, коментира и мрази, защото му идват твърде политкоректни като избор. Другата половина също, защото няма да са му достатъчно политкоректни.
Такава е вече до болка познатата евтина маркетингова схема в последното десетилетие. На никого не му се измислят нови истории.
Повтарят се до втръсване едни и същи сюжети, „освежени“ с политкоректност. Същият супер герой, само че гей. Същата принцеса на Disney, само че от друга раса. Същата история, само че с добавени поучителни послания, съобщени по декларативен начин като на партиен конгрес, вместо дори да бъдат вплетени в сюжета. Същият сериал, само че римейк или продължение, в което половината герои са транссексуални, всички двойки са етнически смесени, никой не идва от семейство с бели хетеросексуални родители, и т.н., и т.н.
Холивуд обвинително размахва пръст: Не харесваш черни елфи добродушни, семейно ориентирани орки? Ах, ти, долен расист и стереотипен бигот.
Да, много хора не обичат да гледат истории за герои с различна от тяхната раса, ориентация или идентичност точно поради негативни стереотипи спрямо съответните групи. Все пак мисля, че повечето хора се дразним на тази маркетингова формула по друга причина – не обичаме претоплени и неоригинални истории и не уважаваме незачитането към източниците и корените на приказките, книгите, филмите и сериалите, с които сме пораснали.
Но нека не говоря от името на всички. Аз мразя тъпи истории.
Особено когато са създадени с идеята, че ще се спечелят едни пари благодарение на поредното евтино поляризиране на общественото мнение. Сценарен мързел, продуцентска алчност, подклаждане на обиди и скандали в социалните медии.
Вижте още:
Толерантността съществува, колкото и русалките
Бели хора на средна възраст се карат латино ли е Снежанка, а други бели хора на средна възраст припечелват добре от това. Без скандала техният пореден безинтересен римейк не би правил заглавия и дебати.
Не, това не е изкуство, нито приказка. И впрочем не, Снежанка не е латино, но да, с удоволствие бих чела или гледала оригинална приказка за латино героиня. Само че масовата цел не е постигането на оригиналност.
Струва ми се, че търговската печалба и лесната поляризация и манипулируемост на хората стоят в основата на съвременния вариант на пропагандата в приказките.
Защо да дискутираме войни и икономика, когато можем да дискутираме цвета на кожата на Снежанка?
Постигането на по-толерантно общество е в най-добрия случай някаква вторична цел, която, изглежда, стои непостигната, защото се реализира по крайно плиткоумен начин.
Просто ние не сме му се дразнели, когато е обслужвал наратива, в който сме били възпитавани.
Иначе няма нищо естествено в идеята за полурибата, която се влюбва в добричкия рибар, изтребващ нейната екосистема, в героичния принц, който се възкачва да целува принцесата в кома, нито в коренната жителка на САЩ и нейната любов към красивия колонизатор. Да не говорим пък за супергерой като Капитан Америка, който изначално съществува, за да промотира посланието за съвършения войник и неговата винаги безкритично справедлива кауза сред малките момчета.
Всички поляризирани светове на добри и лоши герои съдържат пропаганден елемент.
Особено когато „добрите“ и „лошите“ са такива на базата на своя биологичен вид, или на визуалните, етническите, расовите, религиозните, националните или джендърните си характеристики.
Светът от вчера е изглеждал така и не можем да го променим, колкото и да се опитваме. На теория бихме могли да го запазим с уважение към миналото и да се учим от него с поглед в перспектива, но не правим и това.
Не го правим, защото е по-трудно, отколко да се приложи концепцията:
„Вижте сега, правим същата история, само че добрите са лошите, а лошите са добрите, ние изкарваме пари, всички се карат и оглупяват, а ние след това ги манипулираме още по-лесно, как ви звучи?“…
Вижте още:
Скъпи фенове на „Хари Потър“, никой нищо не ви дължи
