Един от най-близките ми приятели е мъж под чехъл.
Да, точно така. След като влезе във връзка, той се внедри в компанията на своята партньорка и сега излиза предимно с нейните приятели. Избраха си място за живеене, съобразено с нейните нужди. В тяхната двойка е водеща нейната кариера, за която той понякога помага и ѝ се възхищава искрено.
Минимум половината къщна работа се върши от него, независимо че той работи на пълен работен ден. Когато нещо на нея не ѝ харесва, той го оправя – независимо дали става дума за детайл в дома, или за факта, че барманът не ѝ е сложил правилното количество лед в чашата.
Когато вечер тя предпочита различно от избраното заведение, всички присъстващи отиват – или отиваме, защото може би и ние сме приятели под чехъл! – в друго заведение. Почивките и ваканциите им неминуемо се съобразяват с нейните предпочитания.
Той би отрекъл само последното, ще каже, че неговите вкусове са такива.
Само че аз и други хора помним какви бяха неговите вкусове, преди да я срещне. Също така, аз и въпросните други хора се тревожим за него.
Чудим се дали е удачно за развитието на едно толкова умно, чаровно и способно момче да остави друг човек да е водещият в неговия живот.
Ние знаем, че всеки свободно може да направи избора си какво, кой и как ще го прави щастлив в живота. И все пак се тревожим за него. И все пак знаем, че навън, извън средата ни, „мъж под чехъл“ е знаменателят, под който биха го поставили хората.
Освен този мой близък мъж, около мен има и немалко близки жени. Макар „около мен“ да е силно казано, защото повечето от тях всъщност гравитират около средата на романтичния си партньор – съпруг или приятел.
Една от тях смени населеното си място заради неговото образование. Друга – заради неговата работа. Трета от брилянтен студент се превърна в идеалната домакиня. Четвъртата работи като луда, за да обезпечи трета поред магистратура на човека до себе си, който скоро май не планира да се захваща за практическа работа, но пък много иска дете. Петата, вече с дете, също работи като луда, докато той има желание да сменя работата си през няколко месеца – все се оказва, че и това не е неговото нещо. На сватбата на шестата имаше пет-шест нейни познати и около 200 негови. Седмата беше принудена да кръсти и двете си деца на неговите дядовци, не че ѝ липсваха други идеи, и да ходи да ги кръщава в църква, независимо от собствения си агностицизъм. Спирам с изреждането, макар и да имам още много примери подръка.
Общото между всички тези жени – ами, тях никой не ги нарича жени под чехъл, нито се тревожи за тях особено много. Състоянието „под чехъл“ май и до ден днешен се приема за фабрична настройка на жените и не прави впечатление. Обезличаването на един мъж буди поводи за тревога. Дори когато не се касае за обезличаване, а за най-обикновено съобразяване с партньора, какъвто всъщност до голяма степен е случаят на моя близък, за когото разказах по-горе.
Може би това се дължи на факта, че от малки ни възпитават, че „мечтата на всяко момиче е да се види в бяла рокля“, или, иначе казано, да намери мъж, да „го задържи“ и да създадат заедно поколение. Не че не съществуват и други модели, за радост, такива се срещат все по-често, но все още липсва дори относително постигане на равенство.
Дори и собственото ми поколение, дошло веднага след големите промени от 1989 г., беше отгледано точно в този манталитет и това личи и до ден днешен.
Вижте още:
Поощрява се една жена да има образование, професия, интереси, приятелства и социална среда, но всичко това е второстепенно на фона на нейните партньорски отношения. Без наличието на такива тя бива разглеждана като втора категория човек, дори неволно от собствените си близки. Гласно и негласно очакванията към мъжа са да бъде личност, а очакванията към жената – да принадлежи, да стане чужд придатък, да се превърне в „неговата“. Впрочем този показателен начин да бъдат адресирани партньорките сам по себе си говори много за начина, по който биват разглеждани обвързаните жени.
В масовия случай връзката е далеч по-лесно преживяване за мъжа, отколкото за жената, противно на вицовете по въпроса.
На него тя носи допълнителен социален капитал, докато за нея твърде често се оказва мястото, където мечтите отиват да умрат.
Очакването към жената е, че тя ще се адаптира, ако се налага адаптация, и тя ще се откаже, ако е нужно отказване от цели и намерения, в името на връзката и на евентуалното семейство. А също и че ще бъде щастлива с това, защото желаната партньорка е приветлива, тя не мрънка и не поставя някакви непрекъснати изисквания.
Наред с напълно правилното отпадане на абсурдни социални норми като това, че мъжът има задължение да плаща сметката на среща, или, че в по-глобален мащаб, той трябва да издържа семейството и да ремонтира всичко, други не по-малко абсурдни социални норми се запазват.
Като традициите в избиране на имена за децата, императива за водещата роля на мъжа при определяне на среда, местоживеене и начин на живот на двойката.
И не бива да парадира с първото, за да не излиза от своята „женска енергия“ и да „пречи на мъжа да бъде мъж“, но да не превръща в тема на разговор и второто, за да не бъде досадна и мрънкаща. На практика се очаква мълчалива и ведра самопожертвователност. За все повече хора тя просто не работи.
По отношение на романтичните ни отношения жените се очаква да не бъдат асертивни и да не манифестират нуждите си. Да си избират пасивната роля и да я изпълняват с любов, търпение и вдъхновение. Да бъдат „момичето, с което се е запознал“, след като в негово име са се отрекли един по един от всички аспекти на това безгрижно, авантюристично, весело и целеустремено момиче.
Чехълът над жените обикновено идва повече от възпитанието, отколкото от мъжете, защото нерядко самите жени възприемат че доброволното превръщане в „неговата“ е тяхното естествено състояние.
„That’s what happens when a girl becomes a wife“, както пеят с обвинителен тон Mike & The Mechanics, без в парчето си Another cup of coffee всъщност да надникват зад завесата на връзката, за да проверят защо се е случило така.
В скорошен разговор това наблюдение ме накара да кажа може би най-сексисткото твърдение, когато някога съм казвала: че за една жена е много по-съществено да бъде с интелигентен и интересен мъж, отколкото за един мъж да бъде с интелигентна и интересна жена.
Не за друго, а просто защото за мъжа съществува много по-голям шанс да запази широката си социална среда от интелигентни хора и кръга си от интересни занимания и след връзката, докато за неговата жена е силно вероятно занапред да си има само него…
Вижте още:
